Ян беше достатъчно проницателен, що се отнася до чувствата на хората, за да види, че момичето се бори с нещо, дълбоко скрито в сърцето и душата й.
— Тейла, ти не отговори на въпроса ми — прошепна той, изпълнен с желание да я вземе в прегръдките си и да я утеши. — Ти се страхуваш да бъдеш искрена с мен, така ли? Знаеш, че никога не би могла да обичаш човек като Пол Хатуей. Признай ми, че си направила грешка, като се омъжи за него толкова бързо. Кажи ми, че не го обичаш и никога не ще можеш!
Младата жена не можеше да понася повече неговите настоятелни, непрестанни въпроси за женитбата й с Пол. Ридаейки, тя скочи на крака и се втурна към вратата, но не беше достатъчно бърза. Ян беше вече там. Той постави ръка на кръста й, за да я спре. Останала без дъх, тя се обърна и погледна към него. Отпусна се, покорена от огромната сила на неговите обятия, докато той я държеше близо до себе си. На лицето му беше изписано желание да я целуне, но тя не можеше да позволи това.
Ако той я целунеше, цялата й мисъл и здрав разум щяха да отлетят и тя щеше да признае всичко на един дъх, а не биваше да го прави.
— Моля, те! — изстена жената. — Пусни ме.
С нежно докосване Ян премести една нейна къдрица назад от очите й.
— Толкова много искам да те целуна — каза той с дрезгав глас. — Как мога да не го направя? Ти си толкова дяволски красива.
Сърцето й биеше лудо, като й казваше да направи точно обратното на това, което умът й я съветваше. Тейла постави ръцете си на гърдите му и започна леко да го отблъсква от себе си.
— Аз съм женена жена — изрече тя предателски думи към чувствата, които изпитваше. — Или това ти е навик да целуваш жени, които вече са притежавани, телом и духом, от друг мъж?
Думите прорязаха Ян отвътре, сякаш някой уверено го промуши през корема. Болката беше толкова остра, че той направи една широка крачка настрани от Тейла, като че ли тя беше горещ въглен, който го беше изгорил.
— Започвам да съжалявам — каза й той.
— А сега, ще ме върнеш ли в моето ранчо? — попита момичето, като се бореше със сълзите си. — Съпругът ми ще се безпокои, когато не ме намери.
— Не можем да тръгнем точно сега — младият мъж я хвана за лакътя и я накара да седне отново долу до огъня. — Знам, че си омъжена за Пол Хатуей, но аз те доведох тука, за да ти разкрия някой подозрения, които имам относно него. И за бога, отказвам да те заведа обратно в ранчото, докато не ти разкажа всичко. — Той погледна към вратата, откъдето се чуваше гласът на приятеля му, който говореше с по-висок глас на своите съселяни на местния език. — Хоуки също има да казва много неща на своите хора — каза Ян и седна до момичето. — Ние трябва да му дадем време, а после и аз трябва да им говоря. Сега те са развълнувани и само той и аз, изглежда, сме в състояние да успокоим умовете мм.
— Ти? — учуди се Тейла, като повдигна вежда.
— Да — потвърди мъжът и стана на крака. Той облегна ръката си на горната част на вратата и погледна навън към своя приятел, чийто глас се усилваше, докато говореше. Беше преизпълнен с гняв за всичко, което се беше случило на неговите хора, и със страх за това, което би могло да стане. — Те гледат на мен като на залог за тяхното бъдеще, защото аз присъствам винаги там като техен защитник. — Той се обърна и погледна Тейла: — Господи! Какво би станало, ако ги предам? Чувствам, че не оправдах доверието ти. — Лейвъри я погледна напрегнато и отново седна при нея. Той докосна бузата й с ръка. Почувства вътрешна болка, когато усети нейната реакция при докосването му. — Скъпа, ако бях говорил с тебе по-рано, щеше ли да ме предпочетеш пред Пол Хатуей?
Сърцето на Тейла сякаш прескочи един удар. Гърлото й пресъхна. Пулсът й се усили. Сега беше най-добрия момент да му каже истината. Не показваше ли той искрени чувства към нея? Би ли могъл да оправи всички объркани неща? О, дали би могъл?
Тя се изчерви, когато очите му пробягаха по тялото й. Дъхът й секна, когато ръката му последва погледа и бе поставена на едната й гръд, като я обхвана, поемайки тежестта й. Тя прехапа долната си устна и затвори очи. Едва можеше да понася чудното усещане на страстта, която я изпълваше при неговото докосване.
О, но какво трябваше да направи тя? Той я желаеше, но тя не беше свободна. Трябваше да се преструва, че принадлежи на друг мъж — нечестен, зъл човек. Момичето знаеше, че не може да върне стрелките на времето назад и да развали това, което вече е било направено. Тейла побърза да се изправи. Тя се обърна с гръб към Ян, а дъхът й излизаше на къси пресекулки.
— Ти не дойде за мен в „Оудъм“ — каза тя с треперещ глас. — Пол дойде. И сега аз съм негова жена.