Мъжът скочи от коня, а после свали и Тейла от седлото.
— Има риск и за двама ни — каза той и се намръщи. Той потупа своите пистолети. — Хоуки остана при своите. Този път разполагам само със собствените си оръжия и умения, на които да мога да разчитам.
— Ако Пол е вкъщи… — разсъждаваше обезпокоено момичето на глас, като се взираше в старата къща.
— Ако Пол си е в къщи и дойде да ме застреля, това ще реши твоя проблем, нали? — попита Ян, като гледаше към нея, а дръзките му черни очи проблясваха. — Никога няма да ти се налага отново да се безпокоиш за мен. Ще имаш Хатуей и ще бъдеш свободна и необременена.
— Не — въздъхна Тейла, като постави ръка на гърлото си. — Въобще не е това, което желая. Ян…
Момичето спря по средата на изречението, тъй като беше близо до това да му признае истинските си чувства към него.
— Какво казваше? — попита мъжът и се наведе надолу към лицето й, като отново полагаше всички усилия да не гледа вдлъбнатините и извивките под прозрачната дреха. На дневна светлина тялото й придобиваше някакъв копринен блясък и беше толкова красиво, че дъхът му спираше.
— Трябва да се върна в моята стая — прошепна Тейла. — Твърде дълго ме нямаше.
— Ще се погрижа да стигнеш там невредима — каза Ян, като се взираше към къщата и търсеше някакви признаци на оживление.
— Не — заяви младата жена. — Няма нужда. Мога да стигна до там съвсем лесно и сама. Всъщност има много по-малка опасност един човек да претича през вътрешния двор. Ако ме хванат, ще кажа, че просто съм излязла навън за една сутрешна разходка.
Ян се разсмя гърлено, а погледът му премина по тялото й. Прозрачната й дреха се вееше, развяна от вятъра.
— Аз съм сигурен, че ще ти повярват. — Той я вдигна и прехвърли през оградата. — Не, по-добре да дойда с теб.
Мисълта, какво би могъл да направи Пол на Ян, ако го хванеше вътре, уплаши Тейла.
— Не! — извика тя, като го сграбчи за ръката. — Всичко може да ти се случи. Всичко!
Челюстта на младия мъж се отпусна и той зяпна от изненада.
— На теб не ти е безразлично, нали? — възкликна той.
— Просто си тръгвай. Сега!
Тя се обърна, вдигна меката материя на своята дреха в ръце и избяга от него. Лейвъри стоеше на мястото си изумен не толкова от това, което тя беше казала, а от начина, по който го беше изразила. Тейла наистина не беше безразлична към него!
И все пак тя желаеше да се върне в леглото на Пол Хатуей!
Щеше ли той изобщо някога да разбере тази жена?
Като я гледаше как приближава къщата, Ян нервно потупваше револвера си, а после въздъхна с облекчение, когато тя отвори вратата и влезе вътре. Мъжът изтръпна, защото беше видял облак прах, вдиган от конници в далечината, които яздеха към ранчото.
— Хатуей — прошепна той.
Погледна към стаята на Тейла. Когато я видя да стои там до един отворен френски прозорец, Лейвъри започна да диша много по-леко и й изпрати един далечен поздрав.
Поне за момента тя беше в безопасност.
Ян яхна коня си и препусна бързо, за да се отдалечи.
ГЛАВА СЕДМА
Денят течеше тягостно бавно, изпълнен със спомени от предишната нощ. Нима можеше да забрави влудяващата целувка на Ян? Или силните му ръце, които я притискаха до мускулестите му гърди?
Нима можеше да забрави главозамайващото желание, което заливаше цялото й тяло и заплашваше да погълне и последните искрици свян и разсъдък? Само при мисълта за него изпадаше в екстаз.
През целия ден Тейла се бореше с мислите си, като обикаляше механично из старите стаи на мисията, оглеждаше мебелировката, която в по-голямата си част беше скъпа, и обмисляше кои домашни задължения да остави на слугите и кои ще трябва да поеме сама.
В библиотеката на Пол тя обходи пълните с тежко подвързани книги лавици, удивлявайки се колко многостранна е личността на този мъж. Той беше интелигентен. Имаше изискани обноски. Обличаше се елегантно. Беше ловък и дипломатичен — дотолкова, че успя да заблуди Дейзи Оудъм.
Но тези, които познаваха Пол Хатуей отблизо, виждаха, че всички тези качества са само добре изградена фасада. Този човек беше усвоил до съвършенство умението да се прикрива зад външната си представителност и мнимите си достойнства. В действителност отдавна беше продал душата си на дявола!
Слънчевата светлина проникваше в стаята през цветните стъкла на прозорци, разположени високо над библиотечните шкафове, и играеше в многоцветни отражения върху стените и мебелите. Погледът на Тейла се спря върху масивно дъбово бюро, което стоеше в средата на стаята на красиво овално килимче. Висока купчина папки и пръснати около тях листове покриваха гладката му повърхност.