Като видя, че ще продължава да спори, неспособен да я убеди с думи, Ян я сграбчи и силно я притисна.
Момичето откри, че не може да се съпротивлява. Задържаха я не само яките му ръце, но и внезапното желание сама да се притисне в него. Дъхът му пареше лицето й. Очите му, потъмнели от страст, не се откъсваха от нейните. Той не я целуна. Някаква невидима сила го накара да се въздържи и да я пусне.
В най-напрегнатия момент Лейвъри си бе припомнил как бранеше тя своя брачен обет, колко упорито се съпротивляваше на ухажването му. Той се обърна, отиде до реката, седна на брега и започна да мята камъчета по гладката водна повърхност.
Изпълнена с дълбок копнеж, несвикнала на такива разтърсващи чувства, Тейла се поколеба за миг, а после отиде и седна до него. Тя късаше стръкчета трева и ги мачкаше между пръстите си.
— Трудно е да те разбере човек — рече Ян. — Ти си чужденка в една напълно непозната страна. Аз ти предлагам приятелска ръка, а на теб сякаш ти прави удоволствие да я отсечеш. Защо? Имам само добри намерения спрямо теб.
— Съжалявам — прошепна момичето. И действително страдаше дълбоко, но не смееше да разкрие истинските си чувства. Трябваше бързо да промени разговора. Ако той успееше да надникне в душата й, щеше да узнае колко фалшива е била всяка нейна гневна дума. — Разкажи ми нещо за себе си — предложи тя. — Каквото и да е. За родителите си, например. Ще ми бъде интересно.
Лейвъри я погледна изненадан. Очакваше, че тя ще побегне при първа възможност, а вместо това седеше до него, като че ли действително търсеше компанията му. Беше наистина объркан.
— За родителите ми? — повтори той като я гледаше въпросително.
— Да, разкажи ми, моля те — настояваше Тейла. Тя искаше да се помирят, но без да му дава повод за по-задълбочена връзка. — Ян, никога няма да забравя, че ти ми спаси живота. Дължа ти обич и признателност. Но, моля те, разбери, че не съм свободна да ти предложа повече. Съпругът ми…
— Е, да, знам — прекъсна я той, като потисна въздишката си. — Ти си омъжена жена. Нима си мислиш, че мога да забравя този факт? Ти ми го напомняш толкова често.
Младата жена сведе очи.
— Ако не можем да бъдем само приятели, най-добре е веднага да си тръгна — прошепна тя. Но ръката на Ян легна върху нейната и тя не се отдръпна.
— Не, недей — рече дрезгаво Ян. После се огледа — небето между евкалиптовите клони потъмняваше. — Но не може и да останеш дълго тук. Скоро ще се мръкне.
— Да, знам — отвърна Тейла. Обзе я страх при мисълта за всички опасности, които криеше нощният Шубрак. Пол също можеше да се върне и да открие, че я няма. — Трябва да си тръгвам.
Сепна я шум, който идваше от брега, едва на няколко крачки от тях. Можа да види как от една дупка в земята се подаде плоска човка, след нея изскочи мъхнато телце. Животинчето цопна във водата и направи няколко кръга, преди да се гмурне под повърхността.
— Какво беше това? — тихо попита тя.
— Птицечовка — поясни Ян. — Тя излиза да се храни вечер, по тъмно. Дупката, откъдето се измъкна, е вход на тунел, който води до нейното гнездо. — Пъргавото животинче се показа отново над водата, приплясна с опашка и пак изчезна. — Гмурка се до дъното на реката, където търси храна, като преравя тинята с човка — обясни Лейвъри.
— Толкова смешна е тази птицечовка! — възкликна Тейла. — Клюнът й прилича на патешки, а има козина като бобър.
— Да, едно от многото необикновени австралийски същества — усмихна се мъжът. — Птицечовката е бозайник, но малките й се излюпват от яйца и ближат млякото, което се отделя от жлезите върху корема на майка им, докато пораснат достатъчно, за да могат сами да ловят червеи и насекоми.
Младата жена загледа Ян.
— Знаеш толкова много за Австралия, а всъщност си дошъл от Америка — удиви се тя. — Щеше да ми разказваш за себе си. Моля те.
— Щом настояваш. Макар че в живота ми няма нищо интересно.
Не обичаше да споделя личните си преживявания, но с нея това му се струваше естествено.
— Да, роден съм в Америка, в Сиатъл. Баща ми почина, когато бях на осем години. Когато станах на петнайсет, майка ми се омъжи повторно за един австралиец, който беше дошъл в Америка да лекува болното си сърце. Тя отпътува с него за Австралия, а аз останах, за да продължа образованието си. Живях при една леля и едва преди няколко години дойдох тук, при майка си. Съпругът й беше умрял от сърдечен удар, а тя не искаше да напуска Австралия.
— Къде живеете, Ян? — попита момичето. Изпита облекчение, че той все пак има дом, където да се прибере. Ако някога успееше да се отскубне от Пол, навярно би могла да заживее почтено и щастливо с Лейвъри и майка му.