Момичето отлепи устни от неговите и го загледа замаяно. Пръстите й трепереха, докато бавно го разсъбличаше. За първи път беше толкова дръзка с мъж. Всички мисли за Пол и дори за сестра й бяха погълнати от огромната й любов към Ян, който беше навлязъл в живота й и отказваше да си отиде. Сега и тя не искаше да го пусне. Щеше да приеме неговата любов и да я пази като скъп спомен до края на живота си, защото това щеше да бъде за пръв и последен път.
Като свали дрехите му, остана поразена от ширината на неговите гладки мускулест рамене, от къдравите косъмчета, които се спускаха надолу към слабините му, от твърдия му, плосък корем. Сложи ръка на набъбналата му плът и той затвори очи, изгарящ от желание и нежност. Мъжът я обгърна и страстно я повали по гръб.
Внезапно момичето беше обхванато от паника. Тя заблъска по гърдите му. Ян щеше да открие, че е девствена. Щеше да разбере, че не е спала с Пол, въпреки че се кълнеше в съпружеска вярност.
Какво щеше да си помисли той за нея? Сигурно ще настоява да я отведе със себе си, щом нищо не я свързва със съпруга й.
— Ян, не мога — извика тя. Сълзи се стичаха по бузите й. — Не мога. Просто не мога.
Но устните му изтриваха сълзите й, а нежните му милувки заличаваха нейните страхове. Тя зарови разплаканото си лице в мускулестите му рамене.
— Нищо. Люби ме — прошепна тя. — Моля те, люби ме. Не мога да издържам вече.
Телата им жадно се вкопчиха едно в друго. Той я галеше с устни. Пръстите му нежно потънаха в нейната плът и повдигнаха таза й нагоре. Тя го прие с желание и обви крака около кръста му. Изваяна по контурите на неговото тяло, тя отвръщаше на ласките му, замаяна от страст и нежност. Чудните усещания, които я изпълваха, бяха сладостни до болка.
Ян не можеше да задържи ръцете си на едно място. Те трескаво бродеха по извивките на тялото й, сякаш гладеха меко кадифе.
Погледите им се срещнаха и задържаха в безмълвно разбирателство и взаимен екстаз. Тя ликуваше, защото знаеше, че му принадлежи телом и духом и че никога няма да изпита същото блаженство в прегръдките на друг мъж. Движеше ги един и същи порив, дъхът им се сливаше, сърцата им биеха в един ритъм, докато най-накрая пулсът им се забави и успокои.
Като се отдръпна от нея, Ян легна по гръб и пое дълбоко въздух. Пот избиваше на челото му.
— Не можеш да съжаляваш за това, което се случи. — Той все още я прегръщаше с една ръка и се надигна, за да я целуне отново. — Кажи ми, че не съжаляваш.
Магията си беше отишла. Тейла погледна действителността в очите и осъзна колко неразумно се е държала и колко много щяха да й струват тези щастливи мигове. Тя отблъсна любимия мъж и засъбира дрехите си, плачейки. Започна да облича роклята си, но той я сграбчи за китката и я обърна към себе си. Гледаше я така смаяно, че тя избърса сълзите от очите си и проследи погледа му. Едва сега забеляза, че бедрото й беше изцапано с кръв.
— Ти… си била девствена! — ахна Ян, поразен от това откритие. Дръпна Тейла към себе си и тя падна на колене пред него. — Защо не ми каза? — Вдигна ръката й и погледна брачната халка, после се взря в очите й. — Омъжена си. Носиш пръстена му. И защо той не е…
Уплашена от въпросите му повече, отколкото от кървенето, за което никой не я беше предупредил, тя се отскубна от нето и му обърна гръб. Беше си позволила да забрави сестра си заради своята егоистична и порочна страст. Обърна се към него, зашлеви го през лицето и избухна в сълзи.
— През цялото време си ме преследвал не за да ме спасиш от Пол Хатуей, а за да удовлетвориш похотта си. — Тя бързо закопча роклята си, така че голотата й да не привлича повече погледа му. Седна на една бала слама и нахлузи първо едната обувка, после другата. — Не знам къде ми беше умът! Възпитавана съм толкова строго. Как можах да пропадна толкова бързо, да се превърна в лека жена?
Засегнат дълбоко и разтревожен за нея, Ян бързо нахлузи бричовете си и успя да я спре, тъкмо когато заслиза надолу по стълбата.
— Тейла, чакай! — той я държеше за китката. — Не си отивай така. Ти не си виновна за нищо. Не си лека жена. Приказваш глупости. Толкова сладка и невинна. Аз съм негодник, че те поставям в такова положение.
Мъжът повдигна брадичката й с показалеца си. Тя погледна нагоре към него с насълзени очи, пълни с обожание.
— Но не си мисли, че съм само един измамник. Скъпа, след като те спасих от онази акула, се влюбих в тебе лудо и всеотдайно. Зная, че и ти изпитваш същото към мен. Това, че Пол Хатуей пръв е сложил пръстен на ръката ти, не може да попречи на нашата взаимна любов. — Той я притегли към себе си и я прегърна. — Това, което преживяхме, беше красиво. Беше значимо и истинско. Не се чувствай виновна. Не бива да си тръгваш с такива мисли.