Тейла попиваше всяка негова дума и така й се искаше да вярва, че той я обича и говори откровено! Можеше да ухажва толкова други красавици. Кораб след кораб, пълни със самотни жени, акостираха до бреговете на Австралия. Но й беше трудно да му повярва. Ако думите му бяха искрени, защо той не я поиска, когато беше в „Оудъм“? О, защо?
— Пусни ме — задърпа се тя. — Не искам да слушам повече безсмислените ти уверения. Направи достатъчно. И душата, и тялото ми са опетнени за цял живот заради теб. — Тя изхълца, сълзи течаха по бузите й. — Не искам да те виждам повече. Върви си!
— Ще си отида, но преди това искам да ти кажа, че съвсем не дойдох тук, за да те съблазня — отвърна той, хвана я здраво за раменете, разтърси я, за да го погледне в очите. — По дяволите, ще ме изслушаш ли?
— Всичко ли правиш насила? — жената вдигна гордо глава.
— Само това, което смятам за необходимо. А сега трябва да ме изслушаш. Чуй каквото имам да ти кажа и ще си отида.
— Няма значение кога ще ме пуснеш, защото аз винаги ще те мразя, Ян Лейвъри — рече тя, като сама страдаше от думите си. Сведе очи, защото не можеше да издържа погледа му. Обичаше го до болка.
— Тейла, не съм дошъл тук, за да те задирям. Преследвам един избягал каторжник, който търси Пол, за да го убие.
— Нима си мислиш, че ще ти повярвам? — засмя се тя горчиво, като го гледаше предизвикателно. — Какво те засяга, че някой искал да убие съпруга ми? Нали ще ти бъде по-лесно да ме преследваш, ако е мъртъв? Да ме отвлечеш и да ме държиш като наложница, като робиня?
Ян пусна раменете й и нервно прокара пръсти през косата си.
— Наложница! Робиня! — възкликна той.
Тейла поднови нападките си срещу него:
— Не си ли златотърсач? Какво общо имаш с избягалите каторжници?
Лейвъри навличаше дрехата си от еленова кожа, украсена с ресни. Тя го огледа и допълни подигравателно:
— Май не ти е провървяло на златните полета. Изглеждаш ми беден като църковна мишка.
Младият мъж я погледна озадачено никога не й беше казвал, че е златотърсач. Изглежда дрехите му от еленова кожа я бяха довели до това заключение. Да, лесно беше да го вземат за авантюрист, тръгнал да си търси късмета. Той се поколеба. Много жени с добро възпитание считаха мъжете като него за коравосърдечни главорези, но нямаше друг изход, освен да й разкрие с какво се занимава.
— Тейла, не съм златотърсач. Ловя избягали затворници срещу възнаграждение. Дойдох тук, за да търся един каторжник — Танер Макшейн, но не толкова заради наградата от две хиляди лири, определена за главата му, колкото за да предотвратя някоя престрелка между него и Пол, в която и ти би могла да пострадаш.
Момичето го гледаше недоверчиво.
— Бога ми, бива те да съчиняваш истории — изсмя се тя и сложи ръце на кръста си. — Ти си лъжец. Бях глупава да повярвам, че си нещо друго освен негодник.
Преди Ян да успее да я задържи, тя се спусна по стълбата. Щом стъпи на пода, грабна кошницата с яйца и побягна. Той понечи да я последва, но се опасяваше, че някой от хората на Хатуей може да се върне и да го забележи.
Лейвъри беше объркан. Поразяваше го разкритието, че той е първият мъж в живота й. Разтърси глава. Навярно преценката му за много неща е била погрешна. За Пол например, който в крайна сметка не се беше възползвал от правата си на съпруг.
Ами Тейла? Припомни си нейната преданост към един мъж, чиято привързаност не беше достатъчно силна, за да я люби. В неговите прегръдки тя беше дала много повече, отколкото на законния си мъж. Но въпреки всичко отказваше да напусне Хатуей! Защо?
Навярно той се държеше добре с нея.
Ян реши засега да остави Пол и Тейла. Явно Танер Макшейн не беше в ранчото и трябваше да го потърси в Шубрака. Поне за известно време това щеше да го отвлече от обърканите му мисли за жената, която беше откраднала сърцето му.
Тейла остави кошницата с яйца в кухнята на Хонора и се уедини в стаята си. Хвърли се на леглото разплакана и заудря с юмруци по дюшека. Беше объркана и засрамена! Позволила бе на един случаен мъж, на един изкусен лъжец да я съблазни. Беше отговорила на страстта му!
О, как можа!
Сега той имаше основание да се надява на нови срещи.
Ян никога вече нямаше да я остави на мира. Сигурно Пол ще разбере и ще си го върне не само на нея, но и на сестра й.
Младата жена се надигна и опипа халката на безименния си пръст. Омразата й към Хатуей бе по-силна от разтърсващата я страст към ловеца. Би желала съпругът й да е мъртъв и никога, никога да не бе срещала Ян Лейвъри.