О, ако родителите им бяха живи и тя можеше да се върне в Англия, където животът беше толкова по-спокоен и по-прост!
— Виада, нещата не се подреждат, както аз си представях — прошепна тя. Отиде до прозореца и се загледа в яркото синьо небе. — Може никога повече да не се видим, сестричке. И навярно така ще бъде по-добре за теб. Сега аз съм пропаднала жена. — Тя сподави риданията си. — Сигурно не съм по-добра от онези проститутки, които обикалят нощем улиците на Лондон и се продават на всеки, който може да плати.
Тейла отпусна глава. Образът на Ян отново изплува в съзнанието й и това беше достатъчно, за да я изпълни със страстно желание.
Който обичаше толкова силно един мъж, правеше грях. Тогава Бог да я пази, защото тя обичаше Лейвъри с цялата си душа.
Пол надничаше от прозореца на една колиба и скришом наблюдаваше членовете на бандата си. Един от тях трябваше да заслужи достатъчно доверие, за да му възложи тази опасна задача. Едва ли щеше да му хареса, но нямаше да може да откаже, понеже парите щяха да го съблазнят.
Хатуей свали очилата си и разтърка очи с опакото на ръката, след което се отпусна на стола. Въздъхна дълбоко, облегна глава и затвори очи. Напоследък го обземаше чувство за постоянна несигурност, сякаш невидима примка бавно, но сигурно се затягаше около него.
Той пак разтърка очите си, като се опитваше да изтрие образа на Тейла от съзнанието си. Струваше му се, че тя е причината за неговите страхове. Сякаш единствено тя беше в състояние да заплаши цялото му съществуване. Но не можеше да събере достатъчно решителност, за да заповяда да я изпратят надалеч или убият. Нещо в нея го вълнуваше, проникваше дълбоко в душата му и му напомняше, че някога е бил друг човек и се е страхувал от Бог. Тя събуждаше нещо човешко у него.
— Подобни чувства са твърде опасни — каза си той, отвори очи и се загледа навън. — Но аз все още не мога да я убия!
Пол присви злобно очи.
— Но ако умра аз, ще трябва да умре и тя — прошепна той дрезгаво. Нямаше да я остави да изживее живота си с Ян Лейвъри. Знаеше, че тя ще отиде при него, ако няма съпруг, който да я задържа. Беше сигурен, че се е влюбила в този мъж още в деня, в който пристигна, когато се целунаха на кея. Беше уверен, че тя оттогава непрекъснато мисли за него, а и той също не я е забравил.
Веждите му се смръщиха. Посегна към бутилката и си наля чаша уиски. Трябваше да състави план и да избере човека, който да я убие след неговата смърт. Хатуей изпи питието на един дъх и тракна чашата на масата. Кой от хората му беше най-алчен? Кой беше готов да направи всичко за шепа злато? Стана и отново се загледа през прозореца. Погледът му се спря на Кенет Озиър, после си помисли за Ридж Уагнер, който беше заминал за Сидни, за да си отдъхне от разбойничеството. Тези двамата бяха основните кандидати за това мръсно дело. Скоро един от тях щеше да стане по-богат, отколкото някога си е представял!
Да, оставаше само да направи избора си.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Увита в халата си, Тейла седеше на ръба на леглото. Цялата трепереше, като гледаше Пол, изправен до нея, с чаша козе мляко в ръка. Свещта на нощното шкафче едва осветяваше спалнята. Пламъкът хвърляше странни танцуващи сенки по лицето на мъжа и му придаваше онзи зловещ израз, който така му подхождаше.
Душата й беше разтърсена от преживяното с Ян и сега едва издържаше присъствието на Хатуей. Не беше излизала, откакто се добра от конюшнята в стаята си. Беше се надявала на малко усамотение, в което да изживее случилото се и да обмисли безотговорното си поведение към този мъж, в когото беше влюбена.
Но нима можеше да забрави, че е затворница на Пол и е винаги на негово разположение? Беше изгубила собствените си права в момента, когато напусна Англия.
— Лицето ти е много зачервено тази вечер, Тейла — каза мъжът, а бузата му нервно потрепваше. — Да не си стояла много на слънцето днес? Явно не само яйца си събирала.
Сърцето на момичето замря от страх. Дали Пол не знаеше на какво се дължи руменината й? Играеше ли си с нея? Да не би да са хванали Ян, когато е излизал от конюшнята?
Премаля й от тази мисъл. Но ако го бяха заловили, навън щеше да се вдигне врява и тя щеше да чуе. Той никога не би се оставил да го хванат, без да се съпротивлява, а никакви изстрели не бяха нарушавали тишината на ранчото през този ден.
Не. Пол подпитваше просто така, за да я притесни. Искаше да й покаже, че няма право на личен живот. Ако зависеше от него, той би следил всяка нейна мисъл, всяко чувство, всяко желание…
— Днес работих много из проклетото ти ранчо, благодаря — отсече Тейла троснато. — Аз съм ти робиня, нали? Работих с другите ти слуги цял ден — от сутринта до мръкване. Доволен ли си?