— Значи си мислиш, че си много важна за онзи кучи син, а? — Танер сграбчи юздите и конят се завъртя в кръг. Заби пети в хълбоците му и го пришпори в галоп. — Няма да ми стигнат пръстите, за да изброи колко жени е измамил той и всичките са си мислели, че са много важни за него. — Мъжът се изкикоти. — Ти си само една хубава малка кукла и той ще побеснее, че са му я откраднали. Но се хващам на бас че ще те замести с друга за нула време.
Тейла пребледня.
— Ти ли си причината жените да изчезват от ранчото на Пол? — Конят рязко ускори ход и тя неволно се облегна на него, защото ръката му се стегна около талията й. Къдриците й се развяха, а роклята й се вдигна над коленете. — Той казва, че са аборигените. Но си бил ти, нали? — Колкото и да й беше трудно, тя се опита да се обърне и да го погледне. — Какво си направил с тях? Живи ли са? Никой нищо не знае.
Танер избухна в див смях:
— Аз да крада жени от Пол Хатуей? Ха-ха! Имам си по-важна работа.
— Но, сър, вие ме отвличате! — възкликна тя с широко разтворени очи.
Устните на мъжа се извиха в лукава усмивка.
— Ами да, точно това правя — кискаше се той. — Точно това правя.
— Но защо? — младата жена не знаеше как да се бори със страха си. — И кой сте вие?
— Няма значение кой съм и как се казвам. — Танер насочваше коня все по-навътре и по-навътре в Шубраците. — Но след като вече си при мен, смятам да се позабавляваме. Доста месеци минаха, откакто за последен път меко женско тяло се е притискало до твърдите ми кокали. Трябва да си наваксам, не мислиш ли?
Паника обхвана Тейла. Тя задраска по ръката му, но хватката около кръста й дори не се охлаби. Тогава се извърна и започна да удря по гърдите му с юмруци, но ефектът беше същия. Той просто я гледаше от горе на долу и се кикотеше през цялото време.
Нищо не можеше да направи. Конят галопираше напред, а красивата зеленина на Шубрака се носеше край тях. Бяха изминали много път, тялото й вече я болеше от бързата, продължителна езда, когато Танер дръпна юздите и спря коня край един от завоите на река Мърей.
Отведе жребеца до водата и го остави да пие свободно. После се обърна към момичето. Очите му блестяха. Разхлаби колана си и го пусна на земята, после засъбува панталона си. Показа се калъф с нож, превързан на кръста му.
— Ела, сладка моя — рече той и простря ръка към нея. — Нека да ти доставя същото удоволствие, което получи вчера в конюшнята. Позволи ми да ти дам няколко урока, които не може да ти покаже Ян Лейвъри. Аз съм пълнокръвен австралиец, мадам. Ние в Австралия знаем да любим по-добре от най-добрия американец.
Лицето на Тейла пламна. Тя сложи длани на бузите си, опитвайки се да скрие руменината си.
— Видял си ме вчера? — ахна тя. — Знаеш, че Ян е бил в конюшнята?
— Мислиш, че ще се скриеш, така ли? — хилеше се подигравателно Макшейн. — Скъпа, имам очи и на тила си, знаеш ли?
Той ритна събутите бричове настрана.
— Ела, кукло. Ела при мен.
Жената се вцепени от страх. Започна да отстъпва, но той коленичи, извади един от револверите си и го насочи към нея.
— На твое място не бих се опитвал да бягам — предупреди я той. — Носи ми се слава на отличен стрелец. Не те съветвам да проверяваш.
Тейла замръзна на място. Погледът й отначало се прикова в дулото на пистолета, после попадна на оръжието, което все още висеше на кръста му. „Ножът!“ — проблесна в съзнанието й. Само ако можеше да го вземе! Единственият изход беше да се преструва и да го накара да мисли, че е готова да му се подчини.
Като се насили да се усмихне, тя тръгна към него, разтърси коси и те паднаха като тежко наметало по крехките й рамене. Пристъпваше бавно и се усмихваше изкусително.
— Имаш слава на добър стрелец — каза тя. — Аз пък, сър, съм любезна с мъжете, които ми допадат. Ти започваш да ми харесваш. Силен си. Смел си. Какво друго може да иска жената от един мъж? — Гласът й стана подигравателен. — Ян Лейвъри е нищо в сравнение с теб.
Застана до него. Ужасно се страхуваше, че ще я сграбчи и повали, преди да успее да хване ножа.
— Погледни се само — Тейла сложи ръка на кръста му. — Не съм виждала по-добре сложен мъж. Сигурна съм, че жените си умират по теб. — Тя плъзна ръка надолу.
Мъжът преглътна. Трудно се сдържаше, но не можеше да я спре тъкмо сега.
— Точно така, мила, точно така — прошепна дрезгаво той. — Продължавай така и ще видиш, че Танер Макшейн ще бъде добър към теб.
Името му за момент отвлече вниманието й, стори й се, че го е чувала преди, но нямаше време да размишлява. Бързо откопча калъфа, сграбчи ножа и — без да мисли дали ще го нарани, или ще го убие — замахна! Острието се вряза в горната, мускулеста част на дясната му ръка.