От раната шурна кръв, затворникът изкрещя и изпусна револвера. Жената го грабна, вдигна и тежкия колан и побягна през Шубраците. Чуваше как той кълне подире й, но знаеше, че няма да я последва веднага. Първо трябваше да се погрижи за раната си. Щеше да изгуби много кръв, ако не я пристегнеше навреме. Дано само успее да избяга достатъчно далеч и да се скрие. Пък и да я настигне, оръжието му беше у нея.
Коланът с пистолетите й тежеше, полата се оплиташе в краката й. Внезапно се спъна и се просна на земята. Полежа малко, като охкаше и събираше сили. Тогава дочу шум в гъсталака. Страхът, че преследвачът й ще я настигне и ще връхлети върху нея с коня си, бързо я изправи на крака.
Огледа се и едва не припадна от ужас. Видя, че е заобиколена от глутница кучета динго, които й се зъбеха заплашително. Полудяла от страх, тя загуби представа дали сънува или кошмарът й се сбъдва. Дивите зверове заръмжаха и започнаха да се приближават. Коланът натежа в ръката й и й напомни, че има оръжие.
Револверите. Никога не беше стреляла с толкова тежки пистолети. Щеше ли да се справи? Или беше по-разумно да бяга? Не, едва ли беше възможно. Кучетата щяха да я настигнат с няколко скока. Навярно ако успее да убие едно от тях, останалите ще се разбягат. Възможно е дори само шумът от изстрела да ти изплаши.
Пръстите й трепереха. Измъкна един пистолет от кобура. Вдигна оръжието и се постара да го държи стабилно. Сложи пръст на спусъка и натисна. Тласъкът от изстрела я накара да изгуби равновесие, Отново се отзова на земята, но се изправи веднага.
Всички кучета се разбягаха със скимтене освен едно, което продължи да се промъква към нея. Тейла не успя да стреля повторно. Псето скочи, впи зъби в лявата й ръка и я събори.
Болката я прониза като светкавица. Тя изпищя и сякаш в отговор на нейния писък екна изстрел. Тялото на животното се загърчи в конвулсии, челюстите му се разтвориха и то тупна тежко на земята до нея.
Замаяна и почти в истерия, младата жена видя как от Шубраците се появи Лейвъри. Колтът в ръката му още димеше, острият мирис на барут я накара да се опомни.
— Ян? — ахна тя, хванала окървавената си ръка. — Ти го уби!
Ловецът плъзна револвера обратно в кобура и се затича към нея. Като коленичи на едно коляно, той пое ръката й и разгледа раната.
— Лошо разкъсване — каза той сериозно. — Ще трябва да го види лекар. — Пъхна ръка под полата й и съдра ивица от памучната й фуста. Погледна я с крайчеца на очите си и се зае да бинтова ръката й.
Лицето на Тейла се кривеше от болка, докато превързваше раната.
Той отново бе тук, за да я спаси!
— Благодаря ти, Ян — прошепна тя, а сълзи избиваха в ъгълчетата на очите й. — Ти отново дойде навреме, за да спасиш живота ми. И защо го правиш? Държах се толкова зле с теб!
— Да, наистина понякога се държеше ужасно. — Той продължаваше да увива грижливо ръката й. — Но, Тейла, познавам кога ме лъжат. Мила моя, ти умееш да се преструваш, но не чак толкова добре. Знаех, че трябва да бъда търпелив и да чакам, докато разбера защо безразличието ти към мен е толкова голямо, че човек не може да му повярва.
Тя не искаше да се издаде, че присъствието му я вълнува силно, затова бързо смени темата.
— Мъжът, който ме отвлече, онзи ужасен Танер Макшейн, искаше да ме изнасили.
Ян впери в нея тъмните си очи.
— Значи онзи проклет кучи син е виновен за всичко това?
— Ти го познаваш? — учуди се Тейла, после ахна. — Боже мой! Сега си спомням къде съм чувала името му. Това е човекът, за когото ми говореше вчера. Избягалият затворник, когото преследваш. Значи наистина си бил в ранчото, за да ме пазиш от него.
— Нали ти казах — изсумтя ловецът неловко, като завърза крайчетата на бинта. — Точно него имах предвид.
— Но Ян, след като си го следил, как позволи да се случи всичко това? Къде беше?
— Не бях близо до фермата, когато се е промъкнал там. — Той й помогна да се изправи. — Бях по следите му, но ги изгубих вчера в Шубрака. Случайно бях наблизо, когато чух изстрела.
Мъжът погледна дивия звяр в краката си — очите на кучето бяха замръзнали и гледаха безизразно нагоре.
— Добре, че дойдох навреме. Ти не умееш да стреляш. Това нещо щеше да те разкъса със сигурност.
Тейла потрепера. Пусна ръката му, но веднага се облегна отново на него, защото й се виеше свят.
— Не се чувствам добре — каза тя със слаб глас и затвори очи.
Ян я подкрепи и се взря над рамото й в гъсталака. Тревожеше го мисълта за Танер Макшейн, но първо трябваше да се погрижи за жената. Двете хиляди лири награда за залавянето на каторжника можеха да почакат.
Вдигна я на ръце и я понесе към коня.