Лицето на Тейла пламна. Тя извърна глава, за да скрие руменината си. Господи, сякаш всеки знаеше за срещата й с Лейвъри! Първо онзи ужасен Танер Макшейн, сега и Хонора! Възможно ли е Пол да не знае?
— Баща ми се казва Хоуки и е най-добър приятел на Ян — продължи тъмнокожата девойка. — Хората на господаря ме отвлекли и ме довели тук насила. — Хонора топна кърпата във водата и пак я извади. — Пол Хатуей е убил майка ми — рече тя, като изцеждаше плата с такъв израз, сякаш извиваше врата на мъжа, за когото говореше.
Тейла отстрани ръката на момичето, която посягаше да сложи отново студената кърпа на челото й. Седна и се наклони до самото лице на това удивително създание.
— Хонора, защо не избягаш в Шубраците? — попита тя. — Знаеш, че е възможно. Хората на Пол ги мързи да си гледат работата. Всички роби могат да избягат, стига да опитат. — Младата жена сложи ръка на тънкото мургаво рамо на момичето. — Защо не се обади на Ян, когато той беше тука?
В очите на аборигенката, невинни и широко разтворени, се четеше отдавнашен и дълбоко затаен страх.
— Ти вече бяга и винаги се връщаше — отвърна тя. — Защо? Мисля, че теб те задържа същото, поради което никой от нашите хора не се опитва да се измъкне. Страх! Страхуваме се от смъртта! Сигурно си разбрала вече, че Хатуей е долен и побъркан човек. Мрази всички жени, особено аборигенките. Обвинява моя народ за всичко, дори за това, че не може да бъде мъж.
— Импотентен? — ахна Тейла. — Пол е импотентен? Затова ли никога не се е опитвал да спи с мен?
— Нито с която и да е друга жена. — Хонора седна на леглото до нея. Гледаше пълната луна навън и говореше. — Някога, преди много луни, този зъл мъж се сражавал с аборигените и избивал нашите хора. Един от тях го ударил с тояга в слабините. Оттогава той изгубил мъжката си сила и диво ни намразил. Излива злобата си най-вече върху жените, понеже не може да бъде мъж. — Тейла слушаше смаяно. — Омразата му стига до лудост. — Гласът на девойката потрепера. — Малцина знаят неговата тайна. Открих я съвсем наскоро. Той бичуваше едно аборигенско момиче. — Хонора закри устни с ръка, сълзи пълнеха очите й. — Докато я шибаше жестоко, й крещеше тези неща и продължаваше да я удря, и да я удря.
Потресена от такова разкритие и преизпълнена със съчувствие към Хонора, младата жена не можеше да намери думи. Този мъж, комуто тя се стараеше да остане вярна, който претендираше да й бъде съпруг, беше долен и извратен човек. Всеки нов ден й донасяше нови доказателства за това. Все по-трудно и по-трудно й ставаше да се надява на някакво бъдеще. Не можеше да очаква добра съдба за себе си.
— Хонора трябва да тръгва — рече аборигенката и стана. — Казах твърде много. Ако Пол разбере, ще ме пребие до смърт.
И преди Тейла да успее да я задържи, тя вече беше излязла. Понечи да я последва. Като придържаше ранената си ръка, се надигна от леглото, но замръзна на място. На вратата внезапно се беше появил Пол с чаша козе мляко в ръка.
Очите му, присвити до тесни цепнатинки, я гледаха през стъклата на очилата.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Тейла легна, придърпа едно одеяло и се уви с него до брадичката. Пол се изправи до нея край леглото. Тя се питаше дали е срещнал Хонора на идване и дали подозира за техния разговор.
Тежкият му, студен поглед й даде да разбере, че не е дошъл, за да се осведоми дали се чувства по-добре. Беше се погрижил ухапаната й ръка да бъде старателно лекувана, но само защото я искаше жива за своите собствени цели — слава богу, че поне не бяха сексуални.
Хатуей се наведе, подпъхна ръка под главата й. Като я повдигна от възглавницата, допря чаша до устните й.
— По дяволите, искам да съм сигурен, че тази вечер ще си изпиеш млякото — заплашително изруга той. — Омръзна ми да се чудя къде можеш да отидеш и какво може да ти се случи. Тази нощ ще спиш дълбоко.
— Не! — молеше се Тейла почти задавена, докато той я насилваше да пие. Дърпаше се и преглъщаше, докато страхът да не се случи нещо ужасно, а тя да спи упоена, надделя над страха й от Пол — тя замахна и изби чашата от ръката му. Стъклото се счупи в ръба на леглото, а млякото се разля по одеялото.
Пол зина от изненада. После я зашлеви през лицето с такава сила, че тя се претърколи, присви се и се разхълца.
— Караш ме да съжалявам, че те избрах сред останалите в „Оудъм“ — изръмжа той през зъби. — Но да бъда проклет, ако се оставя да ме разиграваш. Изпи достатъчно мляко, за да ти се доспи! — Сви юмрук и го тикна в лицето й. — По дяволите, Тейла, заспивай или ще се върна и ще те вържа за леглото. Имам си достатъчно работа и не мога да се бавя цяла нощ.