Кимвайки, че е разбрала, Тейла отпи бавно от чашата, Като се взираше изпитателно в Ян. Тя си спомни ясно как Хонора й бе казала, че трябва да се замисли сериозно за Ян и чувствата му към нея. Тази къща очевидно бе негова. Само от луксозната стая, в която се намираше, можеше да направи заключението, че е много богат — нещо, което той никога не беше й казвал.
Защо ли? Защото може би никога не бе възнамерявал тя да узнае това. Може би никога истински не е мислил да се ожени за нея? Въобще не бе възнамерявал тя да стане част от живота му. Бе правил любов с нея само защото тя бе готова да му се отдаде. Болка и отчаяние разтърсиха тялото й, тя отлепи устни от чашата и отмести поглед от Ян.
— Колко време съм тук? — промълви тихо младата жена.
— От едно денонощие — отговори Ян, като седна до нея. Той се опита да хване ръката й и бе объркан, когато тя се дръпна настрани.
— Трудно ми е да повярвам, че вече не сме в ранчото на Пол Хатуей — изрече Тейла и усети, че отново я залива вълна на отчаяние. Докосването на Ян бе пробудило толкова прекрасни спомени. Спомени, които искаха да прогонят обзелите я съмнения.
Изведнъж нови, още по-ужасни мисли обсебиха съзнанието й. Ами ако Пол вече е пуснал в действие плановете си и убие Виада? Ами ако търсеше Тейла, дори сега?
Загриженият глас на Ян я прекъсна:
— Никога няма да допусна да се върнеш в това дяволско място. Хонора ми разказа всичко, което става там.
— Казала ти е всичко?! — вцепени се Тейла.
Ярка светкавица раздра мрачното небе и освети за миг стаята със сребърнобялата си светлина. Последва я оглушителен гръм, които сякаш разтърси къщата.
Ян не обърна внимание на светкавицата. Атмосферата навън бе толкова напрегната и неженена — колкото и в стаята.
— Хонора ми каза всичко за Пол и неговите незаконни действия — каза той мрачно. — Винаги съм го подозирал, че престъпва закона, но въобще не ми е минавала мисълта, че участва в търговия с роби. — Ян прокара ръка през косата си и стисна зъби: — Виждал съм ги в Америка — гладни, дрипави, отнасят се с тях като с животни. Това бе главната причина за Гражданската война — една война, която върна достойнството на черния човек. А Австралия няма достатъчно хора, които да защитят правата и достойнството на аборигена. Аз се опитах, но се провалих. По дяволите, аз съм само един човек — изрече той гневно и сви ръцете си в юмруци.
Стаята отново бе осветена от падаща светкавица. Една тъмна фигура изплува от мрака на коридора и влезе в спалнята. Всички очи се насочиха към нея.
— Хоуки! — възкликна Ян. Той понечи да тръгне към него, но бе изпреварен от Хонора, която с вик на радост се втурна и се хвърли в разтворените обятия на баща си.
— Татко! — извика щастливо Хонора, като го притискаше силно. — О, татко, толкова съм щастлива, че те виждам отново!
В очите на Хоуки проблеснаха сълзи, когато погледна към дъщеря си. Дългите му изящни пръсти погалиха косата й.
— Дъще — изрече той на развален английски език, — когато ми казаха, че си тук жива и невредима, аз веднага тръгнах насам да те видя. — Той обхвана лицето й с две ръце и я погледна. В очите му се четеше безмерна обич към момичето. — О, колко съм щастлив, че те виждам и че си добре! Това е чудесно! Наистина е чудесно! — изрече той все още развълнуван.
— Татко, ще си дойда вкъщи с тебе — каза, подсмърчайки Хонора. — Никога вече няма да допусна някой зъл бял човек да ме отведе. Винаги ще съм с оръжие и ще убия всеки, който поиска да ме нарани отново.
Хоуки се усмихна гордо:
— Дъщеря ми говори доста смело.
— Дъщеря ти вече знае за света и за хората много повече, отколкото знаеше преди — отвърна тя.
— Злите бели хора са те направили още по-жестока — каза баща й и я прегърна, като същевременно хвърли мрачен поглед към Ян. — Бурята ще забави изпълнението на плановете ни, приятел.
Обезпокоен, Ян погледна възрастния човек и отговори бързо:
— Хоуки, продължи да действаш, както сметнеш за необходимо. Знаеш какво трябва да направиш. Направи го.
Аборигенът кимна в знак на съгласие:
— Както кажеш.
Ръка за ръка, баща и дъщеря напуснаха стаята, оставяйки Ян и Тейла сами.
Очите им се срещнаха и Тейла почувства как прималява под твърдия му мъжествен поглед. Толкова много си казаха без думи!
— Планове? — промълви тя, като прекъсна мълчанието. — Какви планове, Ян? Изглеждаш толкова… толкова потаен.
— Нищо, което да те заинтересува — отвърна той, като обхвана изящния й врат нежно с ръце и смени темата:
— Господи, Тейла, само като си представя какво можеше да ти се случи в имението на Пол…