Тейла почувства как я обзема познатата блажена слабост, когато устните му започнаха да изследват лицето й и да оставят гореща следа навсякъде, където минаваха. Тя знаеше колко обезоръжаващо е да го остави да бъде толкова нежен с нея, но този път просто не можеше да устои и да го отблъсне. Чувстваше се прекрасно. Докосванията му я даряваха с онази топлота и удоволствие, които тя не бе изпитвала от доста отдавна. Ако само за малко можеше да се почувства желана…
Внезапно си припомни къде се намира и в коя къща е. Това доказваше, че Ян не е просто златотърсач, а един много богат човек. Тя се откъсна от него и го погледна изпитателно.
Объркан от промяната в поведението й, Ян се засмя неловко:
— На какво дължа този изучаващ поглед? — попита той, посягайки към ръката й.
Каква бе изненадата му, когато Тейла се отдръпна от него и скочи гневно от леглото.
— Ян Лейвъри, познато ли ти е значението на думите честност и откровеност? — попита тя, като ядосано сви рамене.
— Какво искаш да кажеш? Никога не съм ти давал повод за такива въпроси. Всичко, което правя за теб, има само една причина и ти я знаеш.
— И тя е? — подкани го Тейла с искрящи очи.
Ян нежно я хвана за ръката и я привлече към себе си, въпреки упоритата й съпротива.
— По дяволите, защото те обичам! — каза той и я дръзна рязко към себе си, притисна я към мускулестите си гърди и изненадващо я целуна. В следващия миг тя се дръпна и се откъсна от него. Седна на леглото и избърса устните си с ръка.
— Няма да се откажеш, нали? — извика тя. — Знаеш, че ми е известно колко много си ме лъгал, но продължаваш с опитите си да ме убеждаваш, че ме обичаш. Моля те, не се дръж с мене като с безмозъчна глупачка.
Ян поклати неразбиращо глава и се намръщи:
— Ако наистина не ми кажеш, смятам, че никога няма да разбера за какво говориш.
Тейла направи широк жест с ръка към стаята и каза:
— За това. Без съмнение ти си богат, а през цялото време ме караше да вярвам, че си беден. Обикновено един мъж, който иска да се ожени за една жена, е откровен с нея. — Гласът й бавно затихна и в него вече нямаше гняв и разочарование, а само болка: — Обикновено богатите мъже използват блясъка и парите си, за да спечелят жената, която са харесали — изрече тя. — Но не и ти, Ян. Защо? Единственият извод, който мога да направя, е, че не си ми казал истината, тъй като никога не си възнамерявал да имаш нещо общо с мен, освен… в леглото!
Лицето на Ян се зачерви от нахлулата кръв. Той грубо хвана Тейла и я привлече към себе си. С искрящи очи я погледна пронизващо и каза тихо, като в гласа му се четеше едва овладян гняв:
— Толкова ли лесно забравяш? Защото аз никога няма да забравя обещанието за женитба, въпреки че и двамата знаем обстоятелствата, при които се заклехме. Защо да ти признавам истината за себе си, когато непрекъснато се сблъсквам с препятствията, които ти поставяш между нас? — Изведнъж гласът му се пречупи и следващите му думи прозвучаха отчаяно: — Тейла, щеше ли да бъде по-различно, ако ти бях казал, че съм богат? Щеше ли да напуснеш тогава Пол и да се омъжиш за мен? Само парите ли са важни за теб? Нищо друго — освен богатството ми? — Ян се вгледа питащо в нея.
В стаята настъпи злокобна тишина, подсилена от тътнещото небе и едрите капки дъжд, които плющяха по стъклата на прозорците. Тейла неволно потръпна, тъй като все още чуваше измъчения глас на Ян. Това не бе възможно! Не бе възможно той да мисли, че тя е способна да бъде толкова лицемерна и че се е стремяла само към парите му. Изведнъж думите сами изскочиха от устата й:
— О, Ян, единственото нещо, което щеше да се промени, ако знаех, че си богат, е, че щях да ти се доверя и да те помоля да спасиш сестра ми от Пол, който иска да я убие.
Очите на Ян се разшириха от учудване. Той хвана здраво ръцете на Тейла и я разтърси:
— За какво говориш? Каква сестра? Никога не си ми казвала, че имаш сестра.
Тейла изтри няколкото издайнически сълзи в краищата на очите си и каза:
— Да, прав си, не съм. И не зная как толкова дълго крих истината в себе си. Ян, всичко, което съм направила от пристигането си в Австралия досега, бе заради сестра ми Виада.
— Разкажи ми всичко, мила — нежно я насърчи Ян. — Всичко.
— Ян — тихо промълви тя, след като бе разкрила силните си чувства към него, — сега разбираш ли защо си мислех, че няма да можещ да ми помогнеш? Защо си мислех, че на всяка цена трябва да се върна при Пол? Причината не беше той, а обещанието, което бях дала на сестра си. Ако знаеше, ти би ми помогнал, нали?
Ян я погледна и нежно я прегърна:
— Знаеш, че щях да го направя — твърдо каза той. — Ако по-рано ми се беше доверила, нямаше да бъде нужно да изтърпиш всичкия този ад, през който си минала! — И като се засмя, добави: — И благодаря на Бога, чувствам се толкова добре от факта, че интересът ти към мен минава отвъд богатството, което притежавам.