— Виждаш ли някое зайче сред новопристигналите, което да ти раздвижи слабините и да направи живота в ранчото малко по-интересен?
Кенет сръга мъжа, който стоеше редом с него, а сините му очи танцуваха, изпълнени с възбуждение.
— Има няколко хубавици сред множеството.
Пол гледаше към Тейла, докато момичето вървеше до Дейзи Оудъм. Очите му проследиха нежното, съблазнително поклащане на бедрата й.
— Мисля да взема още една жена в ранчото днес и отлично знам коя ще бъде тя. — Той стегна шалчето на врата си, намести очилата си по-уверено върху гърбицата на носа си и прочисти гърлото си. — И по-добре да побързам, преди някой зажаднял за жена господин да я е пожелал.
— Колко мислиш, че ще се задържи тази? — попита го Кенет с мързелив, провлачен глас. — Лиза Боно изкара само месец.
Пол бързо се извърна и го погледна в лицето. С огън, проблясваш, в очите му, той сграбчи млади мъж за гърлото и впи пръсти в плътта му.
— Синко, научи се кога е най-добре да си гледаш собствената работа — заплаши го през стиснатите си зъби. — Ако знаеш кое е най-добро за теб, никога не би споменавал името на Лиза отново — нито пред мен, нито пред когото и да било друг. — Той се взря в изплашените очи на Кенет с леден поглед. — Разбираш ли, приятелю?
С пребледняло лице, младият мъж кимна. Пол пусна ръката си и го освободи. Избърса ръка в бричовете си с изражение на крайно отвращение и презрение към своя каубой.
— Наех те по много причини — каза той — и ти знаеш какви са те. Не трябва да ти ги разяснявам.
— Да, приятелю — разтрепери се Кенет, като преглътна с усилие. — Разбирам.
— Знаех си, че ще разбереш — усмихна се Пол, а един нервен тик подръпваше лявата му буза.
Изплашен, но и възхитен от силата, с която Пол подчиняваше толкова много мъже и жени, каубоят наблюдаваше как шефът му бързо се отдалечава. Някой ден, надяваше се той, ще стане също като него.
ГЛАВА ВТОРА
Измръзнала в мокрите си дрехи след падането в реката и напълно съзнаваща, че прилепналите й дрехи не оставяха никакъв простор на въображението, Тейла беше доволна, че имаше възможност да тръгне с Дейзи, макар да се страхуваше, че ако веднъж изгуби Ян, може никога да не го види отново. Тя му хвърли един тъжен поглед през рамо, докато жената продължаваше да й обяснява за своето заведение. Момичето забеляза, че и няколко други пътнички бяха придружени от грижливи дами, като очевидно бяха наети от Дейзи Оудъм. Със сигурност Тейла и останалите бяха в ръцете на някакъв ангел и девойката се чувстваше съвсем защитена в момента.
Вниманието й беше привлечено от една схлупена сграда, която стоеше сред останалите складове на главния път. Там отзад, където едва имаше място да върви сам човек и съществуваше опасност от падане в реката, се вееха на вятъра прострени дрехи. Една млада жена, която изглеждаше на възрастта на Тейла, защипваше дрехи на простира. Тя имаше странна гърбица и тялото й се извиваше гротескно всеки път, когато се навеждаше да вземе нови мокри дрехи от огромната плетена кошница.
— Виждам, че забеляза Айва — каза Дейзи, като отправи тъжен поглед. — Тя е била при мен най-дълго. Привлича погледите на всички, но никой не я иска наоколо, защото смятат външността й за противна. Колко жалко, защото Айва е толкова мила!
Остро чувство на жалост се разля в Тейла, като си спомни за друга жена на борда на кораба от Англия. Измъчваха я толкова безмилостно, че тя беше принудена да отнеме собствения си живот като скочи в морето. При този спомен очите на Тейла се наляха със сълзи.
— Има много несправедливости по света — отвърна тя. Бързо отклони поглед от Айва, тъй като не искаше Дейзи да си мисли, че разглежда нещастното момиче. — Не знаех за тях до смъртта на моите родители. Оттогава съм видяла и преживяла достатъчно много, за да сънувам кошмари, докато намеря утеха в смъртта.
— Хайде, скъпа, не искам да слушам повече приказки от тебе за смърт — Дейзи обви ръка около кръста на Тейла, като отвеждаше момичето от улицата към „Оудъм“. — Имаш цял живот пред себе си, за да намериш щастието, което желаеш. Може би аз ще мога да ти помогна. За разлика от бедната Айва, ти имаш хубаво лице и съвършена фигура. Мъжете, които ще дойдат днес тука да огледат пристигналите от Англия, накрая ще се сбият за теб. Даже си мисля, че не ще имаш възможност да прекараш дори една нощ в „Оудъм“. Ще бъдеш грабната от първия мъж, веднага щом те покажа.
Тейла още веднъж погледна за Ян. Устата й застина отворена и сърцето й се вцепени, защото той не се виждаше никъде. Той сигурно я е забравил, веднага щом е свалил очи от нея. Но тя нямаше никога, никога да го забрави!