— Трудно ми е да приема, че си се омъжила за такъв човек — измърмори Ян и очите му станаха ледени. — Но, разбира се, тогава това е било единственото решение.
— Ян, аз не съм омъжена за Пол! — изтърси изведнъж истината Тейла. Един дълъг миг тя му се усмихваше, а той стоеше безмълвен с полуотворена уста.
След това очите му светнаха, той започна да крещи от щастие, все още невярващ, че жената на мечтите му не е обвързана с Пол.
Когато най-после стана сериозен, той се взря в нея с възхищение:
— Ти си направила това, за да защитиш сестра си; Преструвала си се, че си негова жена? Това бе част от маниаческия му план, нали? — заля я с въпроси Ян.
— Да, всичко това е вярно и всяка минута с него беше истинско мъчение — призна тя, почувствала облекчение, че най-после е споделила цялата истина с Ян. Радостта й се помрачи от острата болка в гърлото, причинена от говоренето. Тя беше толкова жадна! Колко ли още може да издържи?
Тейла се закашля и хвана гърлото си. Ян разбра. Той не се чувстваше по-добре — гърлото го болеше, сякаш в него гореше огън.
— Ще говорим още, когато намерим вода — каза той и се вторачи в далечината.
— Ако намерим вода — промълви тихо Тейла, така че Ян да не може да я чуе, и продължи упорито да се движи напред.
Бавно се придвижваха на изток. Мравки, дълги цял инч, се опитаха да се изкачат по обувките им, но бяха моментално изтръскани. Малък червен гущер се появи за миг между камъните и изчезна като привидение. Задуха вятър, който вдигна облаци прах, и двамата трябваше да закрият лицата си.
Не след дълго тишината беше нарушена от тропота на бягащи птици ему и кенгура, подскачащи в далечината.
Огромна сянка на няколко метра пред Ян привлече вниманието му. Той извика и спря, като хвана Тейла за ръката.
— Погледни — възкликна Ян, взирайки се в небето.
Тейла отправи поглед нагоре и видя величествения силует на огромен орел, който летеше плавно и безшумно.
— Красива птица — промълви с мъка тя.
— Да, красива е — съгласи се Ян. — Но аз съм щастлив не защото тя е красива. Птица в такава пустинна област може да означава само едно — водата е някъде близо.
Най-после искрица надежда! Очите на Тейла се разшириха, когато тя видя и други птици да летят напред. Бяха толкова много, че образуваха черна пътека по небето.
— По дяволите, някъде напред има вода! — изкрещя Ян и трескаво се затича. Като направи няколко крачки, той погледна назад към Тейла и спря. Върна се при нея, обхвана я през кръста и каза: — Ако не беше седлото и оръжието, което нося, бих те занесъл на ръце. Но тъй като не мога, моля те, помъчи се да вървиш с мен.
— Ян, ако наблизо има вода, ще направя всичко, за да вървя с теб — отвърна тя. — А когато стигнем езерото, ще се хвърля в него и ще стоя там вечно! Цялото ми тяло жадува за вода.
Двамата отново тръгнаха. Когато минаха високата трева и няколко дървета, се озоваха пред малко солено езеро, известно на австралийците като глинена солница. Това не беше вода.
Тейла избухна в сълзи и като се отпусна в ръцете на Ян, изстена:
— Не може да бъде! Просто не може! Къде отиват тези птици? Къде?
Въпреки че отчаянието и разочарованието бяха големи, Ян се опита да я успокои.
— Не се предавай — каза той. — Трябва да следваме полета на птиците. Виж ги — те се движат напред. Кълна ти се, Тейла, водата не е толкова далече. — Той я хвана за ръката и с някаква отчаяна решителност започна да я дърпа напред. — Хайде. Не губи надежда. Има само още малко. Кълна се, вярвай ми.
Тейла изтри сълзите от лицето си и погледна Ян измъчено.
— Да ти вярвам? — изрече тя, като сама не позна прегракналия си глас, и продължи: — Как? Виж докъде ме доведе вярата ми в теб. Никога не съм била в такова отчаяно състояние, както сега. И ти си единственият виновник.
— Тейла, сега не е време за спорове — прекъсна я твърдо Ян. — Обвинявай ме във всичко, което искаш, но по-късно. Първо трябва да се измъкнем.
— Ха — изрече Тейла през зъби и отметна глава, — това не е сериозно, нали?
— Никога през живота си не съм бил по-сериозен. Аз те доведох дотук — аз ще те измъкна.
— И после? — настоя тя. — Ще ме оставиш ли сама, докато ти и хората ти се биете на живот и смърт с Пол и бандата му?
Ян се почувства объркан от въпроса й:
— Казваш го така, сякаш наистина те е грижа какво може да ми се случи. Ти ме обичаш, Тейла.