— По-добре вземи да махнеш тези дрехи от себе си — каза Ян, като усети, че слабините му се стоплят, когато Тейла застана пред него с плътно прилепнала по тялото мокра риза, подчертаваща дори най-малките гънки на гърдите й.
— Изглежда, ще трябва да поопера това-онова — каза тя, като се уви по-добре в наметката. Приближи се до Ян и прекара ръка по мокрите му панталони. — Струва ми се, че ще трябва да отидеш на лов гол, скъпи, ако искаш да изпера и твоите дрехи.
Ян усети, че се стяга, когато пръстите й потъркаха мъжествеността му. Той въздъхна шумно, поколеба се, но каза със смях:
— Ако не престанеш с това, което правиш, ще останеш без вечеря. Но за мен ти си всичко — хвана я и я придърпа към себе си, а наметалото й падна на земята. — Ще те имам цялата, моя любов. Ще те изпия.
Устните им се сляха в целувка. Тейла прекара ръце по гърба му, а после и надолу към бедрата и се спря там. Притискаше се към него, докато леко я наведе и двамата се отпуснаха на земята, където ги обгърна упойващият мирис на тревата. Дъхът на Тейла застина, докато тя гледаше как Ян сваляше дрехите й, а ръцете му събуждаха желание за любов така, както само той можеше.
Устните им се разделиха. Когато той започна да се съблича, тя му каза, за да го подразни:
— Ян, да не забравиш, че аз имам да пера, а ти трябва да хванеш нещо за вечеря.
Но той не отговори. Вече беше без риза и сега смъкваше панталоните си, като не откъсваше очи от нея, Погледът му я изгаряше и събуждаше вълни от страст в тялото й. Не й се вярваше, че може да изпита подобно нещо след всичко, което бяха преживели. Но след като се бяха срещнали със смъртта в развихрените, яростни води и бяха оцелели, сега просто не можеше да желае толкова силно нищо друго, освен Ян, Искаше й се да не го пусне никога от прегръдката см. Макар че не можеха да знаят какво им е приготвила съдбата за в бъдеще, единственото, което имаше значение сега, беше удоволствието от този момент, в който изживяваше рая — открит и споделен с мъжа, когото обожаваше и обичаше с всяка частица на тялото си.
Ян легна върху нея, а тя беше вече напълно гола. Проникна в нея с усещането за гореща наслада, което я накара да изохка. Ръката му премина по извивката на врата й и той притисна главата й към себе си, така че целувката им достави пълно удоволствие. Усещането за екстаз образуваше водовъртеж от удоволствие в тялото й.
Бавно, но с мощни тласъци, той навлизаше в нея. Телата им се бяха слели в едно и двамата изпитваха върховна наслада. Ян обхвана гърдите й. Палците му милваха върховете им, като ги възбуждаха, и зърната се стягаха и изправяха нагоре.
Хълбоците й се свиваха и разпускаха в ритъма на неговото тяло. Тя сви крака и ги стегна около кръста му, като по този начин вкара пениса му още по-дълбоко в себе си. Ян изви глава и зарови лице между гърдите й, а тя охкаше от удоволствие.
Ян също изпъшка от удоволствие, което растеше… растеше… растеше…
Обхваната от екстаз, Тейла потрепера и извика, когато разгорещените им тела достигнаха кулминацията. Тя се притисна към силните му рамене, когато невероятната експлозия на страстта изпълни и двамата с неземна наслада.
След малко те лежаха прегърнати плътно един до друг, отново преоткрили неизмеримото удоволствие да се любят заедно.
— Обичам те повече от самия живот — прошепна й Ян, като се отдръпна от топлата й мека прегръдка. Целуна я още веднъж страстно и после се изправи.
Усмихна й се продължително, когато тя се обърна да легне по гръб. Беше самата съблазън. Тейла му отвърна с мека усмивка.
— Е? — каза той, като вдигна ръка. — Ще бъдат ли изпрани панталоните ми, или не? Или ще ме караш да стоя гол? Както видя и усети само преди минута, аз напълно губя контрол над страстта и желанието си, когато остана без дрехи.
— Но, Ян, дори и след като ги изпера, ще мине цяла вечност, докато изсъхнат — подразни го закачливо Тейла, като се обърна на една страна и се подпря на лакът. — Струва ми се, че ще се наложи да рискувам и да те оставям така повече време, а?
Ян започна да обикаля наоколо и бързо събра достатъчно изсъхнали листа и клечки от нападалите евкалиптови дървета над тях.
— Ако ще правим каквото и да било по-нататък, мисля, че ще е добре да имаме запален огън — каза й той и почисти мястото за огъня.
Тейла също стана и му помогна да нагласи клонките както трябва и го погледна закачливо.
— Добре, сега имаме дърва, но къде е огънят?
Ян беше намерил два камъка, които биха дали искра при повече усърдие. Започна да ги удря един в друг и наистина излязоха искри. Тейла събра още малко сухи листа и ги сложи под клонките. Ян приближи камъните до камарката и продължи да ги удря и търка. Скоро се появи малко пламъче и започна да прескача от листо на листо. Накрая и клоните засъскаха в пламъците.