— Наядох се като прасе — каза Тейла и се изтегна по гръб на земята. — Чувствам се така, сякаш ще се пръсна. — Тя се прозина и разтърка очите си с ръка. Клепачите й бяха натежали за сън. — Само ако можех да се наспя хубаво сега, може би утре ще изкарам по-леко деня. — Тя погледна към Ян и измърмори сънливо: — Възможно ли е това, Ян? Може ли утре да е по-хубаво от днес? Сигурен ли си, че знаеш къде сме и че ще можем да се върнем обратно?
— Вече имам по какво да се ориентирам. Звездите са моята карта. Да, мисля, че ще успеем да стигнем до скривалището ми — каза Ян, като хвърли последното кокалче, което оглозгваше върху камарката до огъня и я погледна някак предпазливо. — Има ли нещо друго, което да те притеснява?
Тейла се прозина отново и каза с въздишка:
— Не, Ян, няма нищо. — Тя се надигна от земята и седна, като усети силната му ръка да я прегръща през кръста, когато се притисна до него. — Знам, че правиш само това, което смяташ, че е добре за мене.
— Трябваше да направя всичко това преди доста време — каза Ян с нисък глас. — Но ти изглеждаше толкова привързана към Пол Хатуей. Какво можех да сторя?
— Мразя този човек с цялото си същество — прошепна Тейла, като потръпна — и толкова много съжалявам за всичко станало, Ян, толкова много…
— Няма нужда — опита се да я успокои той. — Пол те беше изплашил. Не можеше да се държиш по друг начин, освен да се преструваш, че ти е скъп. — Ян се обърна към нея и отмести кичур коса от челото й. — Но вече не е необходимо. — Той взе ръката й и се вгледа в пръстена на нея.
— Този проклет пръстен!
Тейла също го загледа, а очите й се свиваха от омраза.
С решително и сигурно движение тя го свали от пръста си и го хвърли във високата трева.
— Най-после съм свободна — каза тя с треперещ глас. — Надявам се никога повече да не се наложи да видя този човек. — После погледна към Ян и каза тихо: — Мили Боже, моля те нищо лошо да не се случи на Виада, ако съм направила нещо погрешно.
Отпусна се на Ян, когато той отново обви ръцете си около нея. Затвори очи, а той започна нежно да я милва.
— Всичко ще се оправи — опита се да я увери Ян. — За теб ще направя всичко, което е по силите ми.
— Както винаги е било — каза Тейла и се притисна по-плътно към него. — О, Ян, ти си всичко най-добро на този свят. Как можех да се съмнявам в теб?
— Хайде, нека не говорим повече за съмнения — каза Ян. — На това време сега май му казват „нощ“.
Тейла се отдръпна от него и се прозина тежко.
— Мисля, че никога не съм била толкова уморена — промърмори тя. Погледна Ян, докато той сложи дърва на огъня, взе дисагите и тръгна към колибата.
— Идваш ли? — попита той и я погледна през рамо.
Тя кимна и го последва. Като се наведе ниско, тя се вмъкна в колибата и видя, че вътре няма абсолютно нищо, дори подът беше гола земя. Ян измъкна от дисагите си две одеяла. Постла едното на земята, а с другото покри себе си и нея, когато легнаха.
Тейла се сгуши до Ян и погледна нагоре към пролуките в тавана, през които се процеждаше сребърна лунна светлина.
— Скъпи, не можеш да си представиш колко съм радостна, че открихме езерото, а сега и тази колиба — прошепна тя и щастлива го целуна. — Къде ли щяхме да сме сега? Толкова съм щастлива, че сме заедно. Може би с дни наред нямаше да намерим друго езеро и досега да сме умрели от жажда.
— Понякога си мисля, че австралийските езера са една голяма тайна. Например езерото Джордж, толкова съм слушал за него — каза той, като я притисна по-плътно до себе си. — То непрекъснато изчезва и се появява. Когато изследователи го видели за първи път, те помислили, че е морето. По това време миналата година то беше почти изчезнало.
— Никой не знае как и защо.
Думите на Ян заглъхнаха, когато той разбра по равномерното й дишане, че Тейла вече е заспала. Присегна се назад да провери дали пушката му е подръка и също се остави сънят да го обори.
Но не можа да спи дълго. Някакъв странен шум откъм покрива го събуди. Очите му се присвиха в тъмнината и пулсът му се усили, когато дочу някакво хрущене и гризане. На лунната светлина видя тъмните сенки на големи плъхове.
Ян бавно взе пушката си, хвана я здраво и нагласи показалеца си на спусъка. Вдигна я бавно и я насочи към покрива, но без да иска, закачи Тейла и я събуди.
Тя се повдигна на лакът и пое въздух уплашено, когато на светлината, преминаваща през дупките на покрива, видя Ян да се цели в нещо над тях.
За момент сърцето й сякаш спря, сковано от ужас и страх. Тя чу някакви неопределени, но вледеняващи я шумове от хрускане, мляскане и пукане. Дочуваше се и отвратителното писукане на тези гадини. Внезапно от покрива започнаха да се сипят плъхове и някои дори паднаха върху Тейла.