Когато седнаха на пясъка, пръстите на Ян потънаха в косата на Тейла и той я придърпа към себе си. Треперещите им устни се сляха и езиците им се сплетоха в сладостно опиянение. Ян бавно плъзна свободната си ръка по блузата й и погали стегнатите й гърди. Тейла потрепера от страст.
Но страхувайки се, че някой може да ги забележи, тя се отдръпна и избута ръката му от гърдите си.
— Не трябва да правим това — прошепна тя, а дишането й беше неравномерно. — Някой може да дойде.
— Всички ще са около огъня, докато не свърши музиката — отвърна Ян, като отново я придърпа и приближи устните си до нейните. — Празник е. Чакали са този ден прекалено дълго и ще се наслаждават на всяка минутка:
— Но ние с теб не дочакахме да свърши музиката — опита да се противопостави Тейла.
— Защото ние искаме да имаме наш собствен празник — усмихна се Ян. После внимателно я сложи да легне по гръб върху пясъка, а устните му нежно целунаха нейните. — Моля те, отпусни се. Скъпа, не мога да чакам, докато стигнем до Аделаида, за да те имам. — Той прокара език по долната й устна. Ръката му отново се плъзна по блузата й. Палецът му нежно погали зърното на гърдата й и то отговори, като настръхна. — Трябва… да те имам сега.
— Аз също много те желая — прошепна останалата почти без дъх Тейла. — Но се страхувам, че ако се съблечем, ще ни…
— Тогава ще свалим само най-необходимото — прекъсна я Ян с блестящ поглед. — Сигурен съм, знаеш, че е достатъчно да сваля само панталоните си.
Тейла силно се изчерви.
— Ян, това е срамно — отвърна тя. — Ще бъдем много по-окаяни, отколкото първия път.
— Това ще ни достави огромно удоволствие — каза Ян и ръката му бавно повдигна полата й нагоре, Започна да я гали по бедрата. — Позволи ми да те любя, Тейла. Не мисли за нищо друго. Нека чувствата ти заемат изцяло съзнанието ти — чувствата ти към мен, скъпа. Нищо друго.
— Да, да — прошепна Тейла, трепереща под милувките му. — Люби ме. Люби ме сега.
Кадифеното пурпурносиньо небе беше изпъстрено със звезди. Огромната луна беше вече изгряла и със сребърната светлина, която струеше от нея, осветяваше пейзажа, като че ли денят искаше да пробие тъмнината на нощта. Океанът сега беше тих, вълните почти безшумно миеха брега в бяла пяна, а въздухът беше топъл.
Тейла измърка от удоволствие и притисна тялото си към Ян. Мускулите на бедрата й инстинктивно започнаха да потрепват, когато допряха възбудения му член. Почувства силата му, когато проникна в нея, а гладката му кожа сякаш я изгаряше. Телата им, слети в едно цяло, ритмично се задвижиха, а нежните тласъци я изпълваха с неземно удоволствие.
— Толкова те обичам! — прошепна й Ян. Целувката му я изгори като огън, а пръстите му нежно галеха цялото й тяло. Той чувстваше, че тялото му сякаш се стяга все повече и повече, а с приближаване на кулминацията нещо в него се надигаше, готово да избухне.
Тейла имаше чувството, че не може повече да чака момента на огромно облекчение, за който жадуваше тялото й. Главата й се мяташе наляво-надясно, а тялото си чувстваше така, сякаш морският бриз е влязъл в него и гали вътрешностите й, но тази игра щеше да причини изригването на някакъв скрит в нея вулкан. Тя засмука езика му и устните й леко се повдигнаха, за да изразят нетърпението й да преодолее сладката болка, която я беше обзела.
Като пое дълбоко въздух, Тейла се опитваше да овладее дивия екстаз и прочувственото си увлечение. В следващия миг телата им потрепериха, а Ян се отпусна изтощен върху нея.
Известно време полежаха така мълчешком, а Ян нежно я галеше по врата.
— Ще се ожениш ли за мен, когато стигнем Аделаида? — прошепна той.
— Да, да — отвърна шепнешком Тейла. — О, господи, да… — Тя се сгуши в него. — Това, че съм свободна да се оженим, е като сън, Ян — промърмори тя. — До днес имаше толкова много пречки.
— Да — прошепна й той, — но вече ги няма.
Един червеникавокафяв кон разтърси грива и зарови копито в земята, докато ездачът му се метне отгоре му. Добре скрит зад гъстите храсти, Ридж Уагнер наблюдаваше празненството на аборигените, но в погледа му се набиваше Хонора. Огънят хвърляше златисти отблясъци върху стройното й черно тяло, докато тя танцуваше. Ридж беше като омагьосан от нея, въпреки че не я виждаше за първи път. Очите му я следяха, а самотното му сърце кървеше от болка. Много отдавна беше избрал да застане на страната на Пол Хатуей и да заживее като разбойник.
Да, сега вече беше късно да се откаже.
Въздъхна с облекчение, като мислено благодари на Бога, че не беше взел участие в атаката на Пол Хатуей срещу аборигените днес. Дори не беше разбрал за нея. Съвсем случайно се беше натъкнал на бойното поле, след като всичко беше вече свършило.