Ян седеше до брадичка в сапунена вода, пурата му висеше в крайчеца на устните, в ръката си, облегната на края на медното корито, държеше чаша уиски. Главата му беше леко клюмнала над гърдите, сякаш беше задрямал.
„Каква гледка! — помисли си Тейла. — Прекрасно!“
Поогледа се, безшумно затвори вратата и тръгна на пръсти към коритото. После коленичи зад гърба на Ян, бавно пъхна ръка в коритото и с бързо движение плисна вода в лицето му.
Стреснат, Ян рязко повдигна глава, отвори широко очи, пурата му цопна във водата и изцвърча, стъклената чаша падна на пода и се разби на парчета, като опръска босите крака на Тейла с уиски. Тя изписка и понечи да се отдръпне, но Ян беше по-бърз. Сграбчи я през кръста и я метна в коритото през главата си.
— Ян! — изпищя Тейла, водата се просмука през халата, който полепна плътно по тялото й и очерта формите й. Тя примижа, когато видя пурата му да плува близо до тялото си. — Махни това отвратително нещо от мен! — извика тя, като се мъчеше да се изправи. — Ян, пусни ме да си вървя! Не съм дошла да се къпя заедно с теб.
Ян загреба с ръка пурата и я метна зад гърба си на пода.
— Може ли да те попитам за какво си дошла тогава? — подразни я той. — Мила моя, не знаеш ли, че майка ми е в съседната стая? Стените са тънки като от картон. Сто процента ще ни чуе.
Тейла се изчерви и погледна към стената, зад която беше жената, от която толкова се възхищаваше.
— Какво ще си помисли за мен?
— Трябваше да помислиш за това, преди да дойдеш при мен — отново я подразни Ян. Ръцете му, пъхнати под мокрия халат, нежно галеха тялото й и бавно се прокрадваха към гърдите. — Много добре знаеш, че като те видя в тези съблазнителни одежди, няма да мога просто да стоя и да си бъбря с теб — усмихна й се топло. — Разбира се, предпочитам да нямаш нищо отгоре си. — Ръцете му погалиха нежно гърдите й, плъзнаха се към раменете и смъкнаха халата. — Ще се чувстваш много по-удобно без тази мокра дреха, любима, нали?
Тейла притвори очи и потръпна от страст, когато Ян допря устни до гърдите й и езикът му нежно обходи зърната им.
— Ян, не ми даваш възможност да се концентрирам върху това, което ми говориш — прошепна тя, а пулсът й се беше ускорил. — О, Ян, дойдох тук, защото имах нужда от теб. Скъпи, чувствах се така самотна в стаята си. Толкова самотна.
— Не можеше ли да си правиш компания с майка ми? — надсмя й се Ян, като отметна белия халат от тялото.
Тейла отвори очи и го погледна унесено. Обхвана лицето му с ръце и придърпа главата му до устните си.
— Но, скъпи, аз не търсех такава компания — измърка тя. — Желая те, Ян. Кажи ми, че ти също ме желаеш.
— Винаги — отвърна бързо Ян, като взе ръката й, пъхна я под водата и я насочи към члена си. — Ето! Сама можеш да се увериш. Той ти принадлежи. Само на теб.
— Завинаги ли? — попита Тейла и привидно се нацупи. — Можеш ли да забравиш всички онези жени, чиито рокли са в гардероба в стаята ми?
— Нито една от тях не съществува повече за мен — отвърна Ян, а сърцето му лудо биеше. — Те нямат имена. Нямат лица.
— Дали няма да говориш същото и за мен някой ден, Ян? — попита го настойчиво Тейла. — Дали и мен ще забравиш?
Той взе ръката й и я постави върху възбудения си член. Тя го обхвана и започна нежно да го гали. Ръката на Ян се движеше заедно с нейната.
— Как може да те забравя? — отвърна той, а с нарастване на възбудата пламъчетата в очите му заблестяха още по-силно. — Мисля си, че единственият начин да докажа своята вярност е да застана пред олтара. — Той нежно я целуна и малко се отдръпна. — И това ще стане много скоро. Тейла, ти ще станеш моя жена много скоро.
По страните на Тейла потекоха сълзи. Тя погледна Ян с любов.
— Ще бъда най-щастливата булка — промълви тя.
— Ще бъдеш най-красивата булка — отвърна Ян и плъзна ръцете си под нея, повдигна я и се изправи на крака в коритото, после стъпи на една кърпа, постлана на пода. — А тази нощ се надявам да те направя най-щастливата годеница.
— Тази нощ аз съм най-щастливата годеница — прошепна Тейла, като се сгуши в него, докато той я носеше към леглото. Когато я сложи върху яркочервените сатенени чаршафи, тя леко го придърпа да легне върху нея и почувства здравото му мускулесто тяло и възбудения му член.
— Вече нямаш никакви съмнения относно мен, нали? — попита Ян, като я целуна нежно по шията.
— Да — измърка Тейла и добави: — Скъпи, от тези сатенени чаршафи ми е студено на гърба, а и са толкова хлъзгави.
— Но ги харесваш, нали? — попита той, като отново нежно я целуна по шията, а с коляното си внимателно разтвори краката й.
— Трябва ли? — попита тя и премаляла въздъхна, когато той проникна в нея и започна бавните си, но уверени нежни тласъци. — Те са за богатите, нали знаеш? Мили мой, семейството ми беше бедно. Баща ми работеше усърдно, за да свързваме двата края. Но имахме всичко необходимо та един нормален живот. Ние… бяхме щастливи.