На вратата на хладилника висеше закачено едно от листчетата на Нана. То гласеше:
В черните мъже има невероятно вълшебство и дяволитост, които никой не е успял да заличи. Но всички са се опитвали.
Усмихнах се на вълшебството и дяволитостта на осемдесет и няколко годишната ми баба.
Беше толкова хубаво. Джени, Деймън, малкият Алекс и аз посрещахме гостите на верандата. Държах Алекс на ръце, той бе много общително момченце. Усмихваше се щастливо на всички, дори на партньора ми — Джон Сампсън, който обичайно плаши малките деца, защото е огромен като мамут и доста страшен.
— Момчето явно си пада по празненства — отбеляза Сампсън и се ухили доволно.
Алекс отвърна с усмивка на високия два метра и тежък около сто и десет килограма Джон.
Сампсън протегна ръце и пое детето от мен. Алекс почти се изгуби в ръцете му, които са големи като лопати. Джон се засмя и започна да му говори на бебешки.
Кристин се зададе откъм кухнята и се присъедини към нас тримата. Засега тя и Алекс — младши живееха отделно от нас. Надявахме се скоро да се преместят при нас с Нана, Деймън и Джени. Като едно голямо семейство. Исках Кристин да бъде моя жена, не само приятелка. Исках да будя Алекс сутрин и да го приспивам вечер.
— Ще пообиколя сред гостите с малкия Алекс. Най-безсрамно ще го използвам, за да привлека вниманието на хубавите жени — заяви Сампсън и се отдалечи с детето на ръце.
— Мислиш ли, че някога ще се ожени? — попита ме Кристин.
— Малкият Алекс? Момчето ни? Разбира се.
— Не, партньорът ти и преследвач на престъпници, Джон Сампсън. Той дали някога ще се ожени, дали ще се устрои? — По тона й не личеше да се притеснява, че ние самите не сме женени.
— Мисля, че да — някой ден. Джон е имал много лош пример за семейство. Баща му ги напуснал, когато Джон е бил на една година, а по-късно умрял от свръхдоза. Майка му беше наркоманка. Живееше в Саутийст допреди няколко години. На практика него го отгледа леля му Тиа с помощта на Нана.
Гледахме как Сампсън обикаля гостите, гушнал малкия Алекс. Заговори една красива дама, която се казваше Де Шон Хокинс и бе колежка на Кристин.
— Той наистина използва бебето като повод да се запознава с жени! — възкликна Кристин невярващо. — Де Шон, внимавай много! — извика тя на приятелката си.
Засмях се:
— Казва какво ще прави, прави каквото казва.
Партито бе започнало към два часа следобед. Към девет и половина още беше в разгара си. Току-що бях изпял в дует със Сампсън една песен на Джо Текс. Имахме зашеметяващ успех. Предизвикахме доста смях и ободрителни възгласи. Сампсън тъкмо започваше да пее „Ти си първата, последната, единствената“.
Точно тогава пристигна Кайл Крейг от ФБР Трябваше да кажа на всички да си вървят — партито беше приключило.
4.
Кайл носеше подарък за бебето в ярка опаковка и с панделки. Носеше и балони! Подаръците не ме заблудиха. Кайл беше добър приятел, навярно страхотен полицай, но не бе общителен и избягваше партитата като вирусни болести.
— Не тази вечер, Алекс — прошепна Кристин. Внезапно изглеждаше загрижена, може би дори ядосана. — Не се заемай с някакъв ужасен, чудовищен случай. Моля те, Алекс, не го прави! Не и в деня на кръщенето.
Знаех какво има предвид и послушах съвета й, предупреждението. Настроението ми вече бе помръкнало.
По дяволите, Кайл Крейг!
— Не, не и не — казах му, като го доближих. Направих кръст с двата си показалеца. — Върви си!
— И аз много се радвам да те видя — рече Крейг и се усмихна широко. После ме прегърна. — Групово убийство — прошепна той.
— Съжалявам, обади се утре или вдругиден. Тази вечер не съм на работа.
— Знам, но този случай е особено тежък, Алекс. Истински ужас.
Докато ме прегръщаше, Кайл ми съобщи, че е във Вашингтон само за тази вечер и че се нуждае от помощта ми. Беше под страхотен натиск. Пак му отказах, но той не ме послуша, а и двамата знаехме, че част от работата ми е да сътруднича на ФБР по важните случаи тук. Освен това дължах на Кайл някоя и друга услуга. Преди няколко години ми беше позволил да се включа в разследването на един случай с отвличане и убийство в Северна Каролина, при който собствената ми племенница беше изчезнала от университета „Дюк“.
Кайл познаваше Сампсън и неколцина от другите ми приятели детективи. Те се приближиха и побъбриха с него, сякаш посещението му не бе по работа. Хората обикновено харесват Кайл. Аз също, но не и сега, не тази вечер. Той каза, че иска да зърне малкия Алекс, преди да говорим по работа.