5.
Отидох заедно с Кайл. Двамата се надвесихме над момченцето, което спеше сред шарените топки и плюшените мечета в бебешкото креватче в стаята на Нана. Гушкаше любимото си мече — Пинки.
— Бедното дете. Какъв лош късмет — прошепна Кайл, докато гледаше Алекс. — Прилича на теб, а не на Кристин. Вие двамата как я карате между другото?
— Постепенно нещата си идват на мястото — отвърнах аз, макар това да не беше истина за съжаление. Кристин бе живяла повече от година извън Вашингтон и след завръщането й нещата помежду ни не бяха такива, каквито очаквах. Близостта между нас ми липсваше повече, отколкото можех да го изразя. Това ме убиваше. Но не можех да го кажа на никого, дори на Сампсън и Нана. — Моля те, Кайл! Остави ме на мира само тази вечер.
— Бих искал да мога да изчакам, Алекс. Но се страхувам, че не мога. Веднага трябва да се връщам в Куонтико. Къде можем да поговорим?
Поклатих глава и почувствах как гневът се надига у мен. Отведох го на верандата, където държа едно старо пиано, което все още звучи не по-зле от самия мен. Седнах на скърцащата пейка и изсвирих няколко такта от „Нека се откажем от това“ на Гершуин.
Кайл разпозна мелодията и се усмихна:
— Много съжалявам.
— Явно не съжаляваш достатъчно. Хайде, говори.
— Чу ли за обира на клона на „Ситибанк“ в Силвър Спринг? Убийствата в дома на управителката на банката? — попита той. — Съпруга й, бавачката, тригодишния син?
— Как може да не съм чул? — извърнах глава аз. Бруталните и безсмислени убийства ме бяха натъжили, стомахът ме присви, докато четях за тях. Историята беше във всички вестници и телевизии. Дори вашингтонските ченгета бяха възмутени. — Всъщност не разбрах какво точно се е случило. Какво, по дяволите, е станало в къщата на управителката? Нали копелетата са си получили парите? Защо е трябвало да убиват заложниците, щом са ги получили? Това си дошъл да ми кажеш, нали?
Кайл кимна:
— Закъснели са с излизането от банката. Имало е категорична заповед, че този в банката трябва да излезе не по късно от осем и десет. Алекс, той е закъснял по-малко от минута. По-малко от минута! Така че са убили трийсет и три годишния баща, тригодишното момченце и бавачката. Тя била на двайсет и пет и била бременна. Екзекутирали са бащата, момченцето и бавачката. Видя ли кадри от къщата, Алекс?
Разкърших рамене, завъртях главата си. Усетих как напрежението нахлува в тялото ми. Представих си станалото. Как бе възможно да са убили онези хора без причина?
Определено не бях в настроение за работа — дори и за толкова тежък случай.
— Какво те води тук тази вечер? В деня на кръщенето на сина ми?
— О, боже! — Кайл се усмихна и смекчи тона си. — Все пак трябваше да дойда да видя детето. За съжаление този случай е много спешен. Има вероятност убийците да са от Вашингтон. Дори и да не са, възможно е някой тук да ги познава, Алекс. Искам да потърсиш убийците, преди да повторят. Имаме чувството, че това не е единичен удар. Алекс, синът ти е истински красавец.
— Да, и ти си красавец — рекох му. — Просто несравним.
— Тригодишно момче, бащата, бавачката — повтори Кайл още веднъж, преди да си тръгне. Тъкмо стигна до вратата, когато се обърна към мен и каза: — Този случай е точно като за теб. Убили са цяло семейство, Алекс.
Веднага щом Кайл си тръгна, отидох да потърся Кристин. Сърцето ми се сви. Беше взела Алекс и си беше тръгнала, без да каже и дума.
6.
Мислителя паркира на улицата и неохотно тръгна към изоставената сграда на брега на река Анакостия. Пълната луна осветяваше със студената си немощна бяла светлина няколкото порутени триетажни къщи с отворени прозорци. Запита се дали ще му стигне куражът да го направи.
— Към долината на смъртта — прошепна си.
За капак откри, че скривалището на двамата Паркър е в далечния край на улицата. Бяха се спотаили на третия етаж. Очарователното им малко убежище бе обзаведено с мърляви прашни матраци и ръждясал градински стол. Подът беше осеян с мазни опаковки от сандвичи и пържени картофи.
Той влезе в стаята. Носеше две кутии с пица и кафяв хартиен плик.