— Това е главната сграда на болницата — обясних и посочих бледожълто здание на шест етажа. Наоколо имаше още пет-шест по-малки и подобни на бункери сгради.
— Идвал съм тук — каза Сампсън. Присви очи. — Познавах няколко човека, които бяха във Виетнам, а после се озоваха тук. Не се скъсваха да хвалят това място. Такива заведения ми напомнят за разни документални филми. Сещаш ли се за оня, където един пациент отказваше да яде? И му пъхнаха храната с маркуч през носа?
Погледнах го и поклатих глава:
— Явно „Хейзълууд“ никак не ти допада.
— Не харесвам системата за оказване на здравни грижи за ветераните. Не ми допада какво става с хората, които биват ранени във военни операции в чужбина. Но тези, които работят тук, общо взето са добри. Сигурно вече не използват маркучи през носа.
— Може да се наложи ние да използваме — казах му. — Ако намерим нашия човек.
— Като открием Мислителя, готин, определено ще му пъхнем едно маркуче в носа.
98.
Изкачихме стръмните каменни стъпала и влязохме в административната сграда на болницата. Упътиха ни как да стигнем до кабинета на полковник Даниъл Шофийлд, директора на отделението.
Полковник Шофийлд ни чакаше пред малка стаичка. Двама други мъже и една дребна руса жена вече бяха вътре.
— Да влезем — подкани ни Шофийлд. Изглеждаше напрегнат и разстроен. Каква изненада.
Представи ни много официално на хората в стаята, като започна от Сампсън и мен, а после премина към персонала си. Никой от тях не се радваше да ни види.
— Това е госпожица Катлийн Макгигън. Тя е главна сестра на етажи четвърти и пети, където ще работите вие с господин Сампсън. Това е доктор Падриак Киофи. Доктор Киофи е психиатърът, който ръководи психиатричните отделения. И доктор Маркузе, един от петимата отлични психотерапевти, които работят в болницата.
Доктор Маркузе кимна дружелюбно към нас. Той изглеждаше приятен човек, но сестра Макгигън и д-р Киофи стояха с каменни лица.
— Обясних извънредно деликатната ситуация на госпожица Макгигън, доктор Киофи и доктор Маркузе. Честно казано, никой не приема с лекота положението, но разбираме, че нямаме избор. Ако този предполагаем убиец се крие тук, главната ни грижа е за безопасността на хората. Ясно е, че трябва да го заловим. Всички са единодушни по този въпрос.
— Той е бил тук — казах аз. — Поне за известно време. Може да е тук и сега.
— Не вярвам, че е тук — прекъсна ме доктор Киофи. — Съжалявам. Просто не мога да си го представя. Познавам всички пациенти и повярвайте ми, никой от тях не е Мислителя. Никой дори не се доближава до него. Мъжете и жените тук са много дълбоко умствено разстроени хора.
— Може да е човек от персонала — подметнах аз и проследих реакцията му.
— Мнението ми остава същото, детектив Крос.
Нуждаех се от съдействието им и считах, че е полезно да се сприятелим, ако е възможно.
— Детектив Сампсън и аз ще влезем и излезем оттук колкото се може най-бързо. Имаме основания да смятаме, че убиецът е — или поне е бил — ваш пациент. Не знам дали това помага, или влошава положението, но аз съм психолог. Учил съм в „Хопкинс“. Работил съм в болницата „Маклийн“. Мисля, че ще намеря мястото си в отделенията.
Джон се обади:
— Аз пък съм бил портиер на Юниън Стейшън. И аз ще намеря мястото си тук. Мога да понеса натоварването.
Медиците не се засмяха и не казаха нито дума. Сестра Макгигън и д-р Киофи изгледаха навъсено Сампсън, който бе имал дързостта да се пошегува в такъв сериозен момент. Как не го е срам!
Реших, че трябва да приложа съвсем различна тактика, ако искам да стигна донякъде с тях.
— В болницата използват ли се „Анектин“ или „Марплан“? — поинтересувах се.
Доктор Киофи сви рамене:
— Разбира се. Но защо питате за тези лекарства?
— Точно те са използвани, за да бъдат убити партньори на убиеца. Той знае много за отровите и, изглежда, му доставя удоволствие да гледа как хората умират. Една от бандите така и не бе открита, вероятно също са били убити. Детектив Сампсън и аз ще трябва да прегледаме всички картони и доклади, както и бележките по конкретни случаи на пациенти. После ще проверя най-обещаващите следи. Днес ще работим в смяната от седем до три.
Полковник Шофийлд кимна любезно:
— Очаквам всички да оказват пълно съдействие на детективите. Може в болницата да има убиец. Възможно е, колкото и малко вероятно да е.