Тя разтри очи с юмруци, после пак ме погледна.
— От Министерството на правосъдието много разчитат на историята на Брайън Макдугъл. Те ще продължат да търсят в „Хейзълууд“. После ще проверят и всяка друга болница за ветерани в страната. Това значи, че и аз ще продължа да търся. Но ти мислиш, че Макдугъл и приятелчетата му са объркали нещо?
— Може би са объркали, а е възможно и Мислителя да ги е надхитрил. А има вероятност и Макдугъл да си е измислил цялата история. Той навярно ще получи това, което иска. Както казах, ще прегледам всичко още веднъж през уикенда.
Бетси се взираше в градския пейзаж.
— Значи смяташ да работиш през почивните дни? Срамота! По вида ти личи, че имаш нужда от отмора.
Отпих от чая си и я погледнах.
— Имаш нещо предвид ли?
Тя се засмя и изражението на лицето й бе неустоимо закачливо. Подсвирна с гърлото на бутилката.
— Мисля, че е време, Алекс. И двамата имаме нужда от малко старомодно ЗАБАВЛЕНИЕ. Какво ще кажеш да мина да те взема към обяд в събота?
Поклатих глава, но се смеех.
— Това „да“ ли е? — попита тя.
— Да. Мисля, че имам нужда от малко старомодно ЗАБАВЛЕНИЕ. Сигурен съм.
105.
Едва дочаках събота следобед. Гледах да се занимавам с децата: ходихме да пазаруваме, после се отбихме в новия зоопарк в Саутийст. Не допусках Мислителя в ума си. Нито Уолш и Дауд, болницата за ветерани „Хейзълууд“, убийствата и насилието.
Бетси дойде да ме вземе точно в дванайсет със синия си сааб. Колата беше измита, може би и полирана, и изглеждаше лъскава и нова, а денят — многообещаващ.
Знаех, че Джени ни гледа от прозореца на стаята си, така че се обърнах и направих смешна физиономия, после помахах. Джени също ми махна, ухилена до уши. Двете с котката Роузи стояха там и наблюдаваха представлението ми.
Подадох се през страничния прозорец на сааба на Бетси. Тя беше с тънко кожено яке върху бяла копринена блуза. Наистина можеше да изглежда страхотно, когато пожелаеше, и предположих, че днес го бе поискала.
— Винаги си точно навреме. Прецизна. Също като Мислителя — пошегувах се.
— Откаченият Мислител — поправи ме тя. — Това би било страхотен край на историята, нали, Алекс? Аз съм той! Ти ме залавяш, защото съм допуснала една фатална грешка. Тази, че съм се влюбила в теб.
— Влюбила ли си се? — попитах и се наместих на седалката. — Старши агент Кавалиър?
Тя се засмя и ми показа красивата си усмивка. Изоставяше всички задръжки.
— Отказвам се от скъпоценния си уикенд, нали?
— Е, къде отиваме? — попитах.
— Ще видиш съвсем скоро. Имам план.
— Не съм изненадан.
Десет минути по-късно тя зави със сааба към хотел „Четири сезона“ на Пенсилвания авеню. Знамената над входа се развяваха от вятъра. Във вътрешния двор имаше тухлен зид, покрит с бостънски бръшлян. Много красиво.
— Тук добре ли е? — попита тя и ме погледна. Погледът й беше малко нервен и несигурен.
— Мисля, че да — отвърнах. — И е удобно. Идеален план.
— Защо да губим ценно време в пътуване? — каза Бетси и се усмихна неустоимо. Беше доста дръзка за агент от ФБР особено толкова умен агент с големи амбиции. Много харесвах стила й: стремеше се към това, което желаеше. Запитах се дали обикновено го постига.
Беше направила регистрацията предварително, така че направо ни заведоха в стаята ни на последния етаж на хотела. Вървях след нея през цялото време. Гледах я как ходи.
— Нуждаете ли се от още нещо? — попита младият, но учтив пиколо, когато ни въведе в апартамента.
Подадох му бакшиша.
— Благодаря, че ни доведе до стаята. Просто затвори вратата на излизане. Внимателно.
Той кимна.
— Румсървисът тук е страхотен между другото. Най-добрият във Вашингтон.
— Благодаря. Вратата — каза Бетси, махна с ръка и се усмихна. — Внимателно. Довиждане.
106.
Бетси вече събличаше коженото си яке. След като вратата щракна, тя се озова в обятията ми. Целувахме се и се притискахме един към друг като в бавен, грациозен, неустоим танц. И двамата бяхме влюбени и това не беше лошо, мислех си. Добро старомодно забавление. Нали така бе обещала?
Чувствах Бетси като наелектризирана в ръцете си, но ми бе много хубаво. Тя бе изтъкана от контрасти. Беше дребна и лека, но атлетична и силна; беше умна и сериозна, но и забавна, насмешлива, дръзка. О, да, беше дяволски сексапилна!