Трябваше да го предвидя. Не знам защо, но внезапно се сетих за човека, който бе организирал обирите, убийствата, отвличането — Мислителя. Опитах да го прогоня от съзнанието си. Не успях. Жаждата да го заловя се беше върнала, работата ме чакаше.
Погледнах Бетси. Тя седеше със затворени очи и изглеждаше напълно отпусната. Тази сутрин беше лакирала ноктите си в яркочервено. Беше си сложила същия нюанс червило. Сега не приличаше на агент от ФБР. Беше сексапилна и красива и ми бе изключително приятно да бъда с нея.
Не исках да я тревожа. Беше заслужила малко почивка, лежеше така спокойно на шезлонга.
— Бетси?
Устните й се разтеглиха в усмивка. Очите й останаха затворени. Леко раздвижи тялото си, за да се намести по-удобно на шезлонга.
— Да. С удоволствие ще се върна в стаята с теб. Дори ще се откажа от приятното припичане на слънце. Можем да оставим хавлиите си на шезлонгите. Навярно ще са още тук, когато се върнем.
Усмихнах се, после леко разтрих гърба й.
— Съжалявам, че го правя. Но може ли да поговорим за случая, Бетси? За него?
Тя отвори очи. Бяха присвити и съсредоточени. Просто за миг стана съвсем делова. Удивих се на трансформацията й. Беше по-тежък случай и от мен.
— Какво за него? — попита. — Какво мислиш?
Приседнах на ръба на шезлонга й.
— Прекарахме последните две седмици в ровене около „Метро Хартфорд“. После разпитвахме Макдугъл. През цялото това време пренебрегвахме банките, които бе ударил преди това. Бетси, искам пак да прегледам старите папки. Дори досиетата на персонала на банките.
Изглеждаше озадачена.
— Добре. Става. Разбира се. Но ме обърка. Какво ти хрумна, Алекс? Какво трябва да търсим?
— Четирима служители бяха убити във „Фърст Юниън“. Нямаше причина или повод. През цялото време приемахме, че той ги е наказал за назидание. Но защо четирима? Не се връзва според мен.
Тя пак затвори очи. Виждах, че мисли на бързи обороти. Почти чувах как превключва скоростите.
— Планирал е отмъщение срещу една конкретна банка и същевременно е искал парите.
— Звучи типично за него, нали? Той е задълбочен и ефективен. Не пропуска възможност. Иска всичко.
Бетси пак отвори очи. Погледна ме напрегнато. Нацупи червените си устни.
— Но има едно нещо. Важно е.
Целунах я леко.
— Какво?
— Все още желая да се върнем в стаята. После може да прегледаме всички прашни, мухлясали папки на банката.
Засмях се:
— Струва ми се мъдър план. Особено първата част.
109.
В три следобед вече бяхме в офиса на ФБР Бетси се беше обадила предварително и материалите, свързани с „Фърст Юниън“, ни чакаха в кабинета й. Заровихме се в папките. Ровихме и ровихме. Поръчахме си сандвичи и чай с лед от закусвалнята на ъгъла.
Два пъти.
— Защо, по дяволите, двамата с теб сме толкова амбицирани да го открием? — вдигна по едно време глава Бетси.
— Вероятно той е убил Уолш, а може би и Дауд. Той е болен ум, който е на свобода, и е ужасно опасен.
Тя кимна сериозно:
— Ние сме болни умове и виж докъде сме стигнали. Подай ми онази купчина, моля те. Боже, колко хубаво, спокойно и слънчево беше в „Четири сезона“!
Към единайсет ми попадна малка черно-бяла снимка. Бях се заровил в досиетата на персонала.
— Бетси? — повиках я.
— Ъхъ? — Тя се бе задълбочила в нейната купчина папки.
— Този човек е бил шеф на охраната в банката. Бетси, той е пациент на „Хейзълууд“. Познавам го. Говорих с него тази седмица. В болницата не знаят, че някога е работил във „Фърст Юниън“. Той е нашият човек. Трябва да е той. — Подадох й снимката.
Бързо се уговорихме, че двамата със Сампсън ще се върнем в „Хейзълууд“ на следващата сутрин. Междувременно тя се опита да събере цялата информация за пациента на име Фредрик Щабо. Проклетият смотаняк Фредрик Щабо!
Беше възможно Щабо да няма връзка със случая, но не изглеждаше вероятно. Той бе работил като шеф на охраната във „Фърст Юниън“. Беше висок, с брада и пациент на „Хейзълууд“. Пасваше на описанието, дадено от Брайън Макдугъл. Психиатричният му профил включваше повтарящи се параноични фантазии, насочени срещу много от големите фигури в бизнеса, включително няколко от петстотинте най-мощни компании в страната. Просто ми се бе сторил прекалено вглъбен и безпомощен, за да бъде Мислителя.