— Боже, това е той — промълвих. Но какво търсеха чертежите тук?
Не помня точно какво стана в следващия момент. Може би някакво примигване на светлина или движение в стаята, което долових с периферното си зрение.
Загърбих бюрото на Щабо. Очите ми се отвориха широко от изненада, после от абсолютен шок. Сърцето ми прескочи.
Срещу мен вървеше мъж, стиснал ловджийски нож в ръката си. Беше с маска на президента Клинтън. И крещеше името ми!
114.
— Крос!
Протегнах ръце и опитах да спра ръката, която замахваше към мен. Ножът бе ловен, почти същият като наредените в другата стая. Вкопчих се в силната ръка. Ако това бе Щабо, той бе много по-як, отколкото изглеждаше в болницата.
— Какво правиш? — крещеше той. — Как смееш? Как смееш да докосваш личните ми вещи? — Звучеше като напълно превъртял. — Тези писма са лични!
Повдигнах рязко десния си крак и блъснах ръката с ножа. Острието се заби на няколко сантиметра в дървеното бюро. Маскираният мъж изрева и изпсува.
Ами сега? Не можех да рискувам да се наведа, за да извадя пистолета от кобура на глезена си. Маскираният лесно издърпа ножа. Замахна и описа смъртоносен полукръг във въздуха. Размина се с няколко сантиметра. Острието изсвистя край слепоочието ми.
— Ти ще умреш, Крос! — изкрещя той.
Забелязах стъклена бейзболна топка на бюрото му. Това бе единственото нещо наоколо, което приличаше на оръжие. Грабнах я. Хвърлих я странично към него!
Чух хрущящ звук, когато преспапието се заби в скулата му. Мъжът изрева дивашки, разярено, като ранено животно. После залитна назад. Но не падна.
Бързо се наведох и извадих глока си. Той се закачи за миг, но после се озова в ръката ми.
Мъжът отново ме атакуваше с големия нож.
— Спри! — извиках. — Ще те застрелям.
Той продължи да се приближава. Крещеше нещо неразбираемо. Пак замахна с ножа. Този път ме поряза по дясната китка. Болката ме жегна, беше много силна.
Стрелях. Куршумът го улучи в горната част на гърдите. Но не го спря! Мъжът се изви настрани, после се изправи и пак се хвърли срещу мен с крясъци:
— Майната ти, Крос. Ти си нищо!
Беше твърде близо, за да го избегна, а не исках да стрелям пак и да го убия, освен ако нямах друг избор. Блъснах го силно с глава в гърдите. Прицелих се в мястото, където бе ранен.
Той изпищя — ужасяващ пронизителен вопъл. После изпусна ножа.
Обхванах здраво тялото му. Краката ме боляха. Бутах го през стаята, докато не се блъснахме в стената. Цялата сграда се разтресе.
От съседния апартамент някой затропа по стената и започна да протестира заради шума.
— Извикайте полиция! — креснах аз. — Позвънете на 911.
Бях го притиснал към пода и той стенеше пронизително. Продължаваше да се бори и бие. Ударих го силно в челюстта и той най-после спря. После свалих гумената маска.
Беше Щабо.
— Ти си Мислителя — промълвих аз. — Наистина си ти.
— Не съм направил нищо — изръмжа той. Сетне отново започна да се бори с мен. — Ти влезе в дома ми. Глупак такъв! Всички сте глупаци! Чуй ме, тъпанар такъв. Чуй ме! Залови не когото трябва.
115.
Беше лудница и това явно подхождаше идеално на драматичното залавяне. Екип от криминолози и специалисти от ФБР пристигна в апартамента на Фредрик Щабо за по-малко от час. Познавах двама от тях — Грег Уочик и Джак Хийни, бях работил с тях при предишни случаи. Те бяха най-добрите във ФБР и започнаха професионално да обработват терена.
Стоях и гледах методичното претърсване. Специалистите търсеха фалшиви стени, хлабави дъски на пода, всяко място, където Щабо би могъл да скрие доказателства или евентуално петнайсетте милиона долара.
Бетси Кавалиър пристигна в апартамента малко след тях. Зарадвах се да я видя. След като почистиха и превързаха раната на гърдите на Щабо, двамата с Бетси се опитахме да го разпитаме. Той отказа да говори с нас. Нито дума. Изглеждаше по-луд от всякога, ту маниакален, ту тих и вглъбен. Правеше това, с което бе известен в „Хейзълууд“: наплю ме няколко пъти. Щабо плю, докато устата му не пресъхна, после обви ръце около себе си и млъкна.
Затвори очи. Не ни поглеждаше, не реагираше по никакъв начин. Накрая го откараха в усмирителна риза.
— Къде са парите? — попита Бетси, докато гледахме как Щабо напуска сградата.