Но се сетих за един друг човек! Божичко! Скочих от леглото. Погледах през прозореца, докато избистря мислите си. После се обадих на Бетси.
Тя вдигна на второто позвъняване. Гласът й бе мек, приглушен.
— Алекс е. Извинявай, че те будя. Мисля, че знам кой е Мислителя.
— Това някакъв лош сън ли е? — измърмори тя.
— Определено — казах й. — Това е най-ужасният ни кошмар.
117.
Имаше двама Мислители. Отначало ми се стори налудничаво, но постепенно ставах все по-сигурен, че това е отговорът на много от нещата, които ме объркваха в разследването.
Щабо бе единият Мислител, но той бе получил прякора на майтап, защото бил прекалено старателен, прекалено прецизен. Имаше и друг. Втори Мислител. С този човек не се шегуваха; той не пишеше заплашителни писма от стаята си в болницата за ветерани.
Отне ми няколко минути да убедя Бетси, че вероятно съм прав. После се обадихме на Кайл Крейг. Бяхме двама срещу един, докато не го склонихме да ни разреши да действаме — в съвсем нова и неочаквана посока.
В единайсет сутринта с Бетси излетяхме със самолет от базата „Болинг“. Допреди няколко седмици не бях стъпвал на това летище, а напоследък излитах от него по-често, отколкото от вашингтонското.
Малко след един кацнахме в Палм Бийч, Южна Флорида. Беше трийсет градуса и ужасно влажно. Не обърнах внимание на жегата. Бях развълнуван, въодушевен от възможността да разреша загадката. Посрещнаха ни няколко агенти от ФБР, но Бетси ръководеше операцията — дори и във Флорида. Местните агенти й се подчиняваха.
След като излязохме от малкото, но удобно летище, поехме по магистралата на север. Петнайсетина километра по-нататък завихме на изток към океана и Сингър Айланд. Слънцето приличаше на топка лимонов сладолед, който се топеше в яркосиньото небе.
По време на полета имах време да обмисля теорията си, че съществуват двама Мислители. Колкото повече разсъждавах, толкова по-сигурен бях, че най-после сме на прав път. Един ярък образ постоянно изникваше в съзнанието ми.
Беше снимка на терапевта д-р Бърнард Франсис. Фотографията бе закрепена към личното досие на Франсис, който бе работил в „Хейзълууд“. Други две негови снимки висяха на стените в кабинета на д-р Киофи. Бях ги видял, когато разговарях с него. Бърнард Франсис бе висок, започнал да оплешивява, с широко чело и гърбав нос. Освен това имаше големи щръкнали уши. Като отворени врати на кола.
Франсис бе лекувал Фредрик Щабо в продължение на девет седмици през ’96-а и после в продължение на пет месеца миналата година. В края на годината той се бе преместил във Флорида, уж да работи в някаква болница за ветерани в Северен Уест Палм. Щом установихме връзката с Франсис, изникнаха още няколко подробности. Според записките в картона, д-р Франсис бе придружавал Щабо на разходки извън болницата поне три пъти. Това не беше необичайно само по себе си, но при дадените обстоятелства бе доста интригуващо.
Докато летяхме към Флорида, препрочетох и бележките на самия д-р Франсис за Щабо от ’96-а и после от миналата година.
Една от много проницателните ранни бележки поставяше въпроса:
Дали пациентът наистина е прекарал последните двайсет години в скитане из страната и не е работил за дълго никъде? Някак не ми звучи реално. Подозирам, че пациентът има много активен въображаем живот, който не разкрива пред нас. Какво всъщност е предизвикало постъпването му в „Хейзълууд“ тази година?
С Бетси знаехме отговора на този въпрос и подозирахме, че Франсис също го бе научил. През февруари ’96 г. Фредрик Щабо е уволнен от работата си като шеф на охраната на „Фърст Юниън“. По това време става поредица обири на клонове на „Фърст Юниън“ във Вирджиния и Мериленд, която остава неразкрита. Щабо се укорява за пропуските в сигурността и банката повтаря същото обвинение. Накрая го уволняват.
Скоро след това той получава нервна криза и постъпва по свое желание в „Хейзълууд“, където започват мисловните му игри и забавления.
118.
Поставихме постоянен наблюдателен пост пред сградата на Сингър Айланд, където живееше д-р Франсис. Той обитаваше просторен мезонет с четири спални и тераса на покрива, точно до океана. Изглеждаше не по джоба на обикновен терапевт в болница за ветерани. Разбира се, д-р Франсис не се смяташе за обикновен терапевт.