Усмихнах му се в отговор.
— Вече говорихме с областния прокурор. Тя не се засмя. Между другото Катлийн Макгигън също ни разказа доста неща. Тъй като ти не й се обади, както й обеща, решихме ние да я посетим. Арестуваме те за обир, отвличане и убийство. Доктор Франсис, виждам, че вече не се смееш.
Усетих, че мислите му препускат далече от нашия разговор.
— Забелязвате и че не се втурвам да се обадя на адвоката си.
— Би трябвало — казах му. — Има и още нещо, което трябва да знаеш. Тази сутрин Щабо най-после проговори. Той си е водел дневник за твоите сеанси с него. Правил си е записки. Написал е за интереса ти към плановете му. Знаеш колко методичен може да бъде Фредрик. Колко подробен. Каза, че на сеансите си му задавал повече въпроси за обирите, отколкото за самия него. Споделил е с теб плановете си за всичко.
— Искаме парите, петнайсетте милиона долара — каза Бетси на Франсис. — Ако възстановите парите, нещата ще се улеснят за вас. Това е най-доброто предложение, което ще получите.
Презрението на Франсис се разгаряше.
— Да предположим за момент, че аз съм този Мислител, за когото говорите. Не мислите ли, че бих си подготвил гениален план за бягство? Не можете просто да нахлуете тук и да ме хванете. Мислителя не би позволил да бъде заловен от двама жалки полицаи като вас.
Най-после бе мой ред да се усмихна.
— Не знам дали е така, Франсис. Може би ние, жалките полицаи, сме те изненадали. Мисля, че сега трябва да се оправяш сам. Или Щабо ти е осигурил и план за бягство? Не ми се вярва.
122.
— Всъщност ми осигури — каза Франсис. Гласът му бе поне една октава по-нисък от обичайното. — Винаги съществуваше нищожната възможност да ме заловите. Да бъда изправен пред перспективата да прекарам живота си в затвора. Това е абсолютно неприемливо, не схващате ли? Няма да се случи. Трябва да го разберете.
— В действителност ще се случи — също така категорично каза Бетси. В същото време аз вече посягах към пистолета си.
Изведнъж Франсис се втурна и разби стъклената врата, която водеше към терасата на покрива. Знаех, че няма начин да се измъкне оттам. Какво правеше?
— Франсис, не! — извиках.
С Бетси едновременно извадихме пистолетите си, но не стреляхме. Нямаше причина да го убиваме. Връхлетяхме през вратата и го последвахме по обветрената дървена тераса.
Когато стигна до далечния й край на покрива, Франсис направи нещо, което никога не бих предположил, дори и след сто живота, прекарани в полицията.
Той се хвърли от покрива, който бе на пет етажа над улицата. Бърнард Франсис полетя надолу с главата. Със сигурност щеше да си счупи врата. Нямаше как да остане жив.
— Не мога да повярвам — изпищя Бетси, когато стигна до ръба на покрива и погледна надолу.
Аз също не повярвах на очите си. Франсис бе скочил в блестящия басейн пет етажа по-долу. Показа се на повърхността и бързо заплува към далечния край на басейна.
Нямах избор и не се поколебах. И аз скочих от покрива.
Бетси изостана само с една крачка.
И двамата викахме, докато летяхме към басейна.
Ударих водната повърхност първо с гърба си и бях жестоко наказан за това. Тялото ми сякаш се разби. Имах чувството, че всичките ми вътрешности набързо се пренаредиха.
Потънах към дъното, ударих се доста силно в него, но после се отблъснах към повърхността и заплувах възможно най-бързо към далечния край. Опитвах се да проясня главата си, да фокусирам погледа си, да мисля светкавично как да спра бягството на Мислителя.
Изскочих от басейна и видях Франсис да тича през дворовете на съседните сгради. Хвърляше водни пръски като патица.
С Бетси побягнахме след него. Обувките ни жвакаха и пръскаха вода. Нищо не ни интересуваше, освен да го хванем.
Докторът набираше скорост, аз — също. Предполагах, че на някой от съседните паркинги го чака кола — или може би дори лодка на близкия кей.
Въпреки усилията си, почти не скъсявах дистанцията помежду ни. Франсис бягаше бос, но това сякаш не го забавяше.
Той погледна през рамо и ни видя. После обърна глава напред и съзря нещо, което промени напълно положението му.
На паркинга пред него стояха трима агенти от ФБР. Бяха с извадени пистолети и го държаха на мушка. И тримата му извикаха да спре.