Джон ме сръга и прошепна с плътния си глас:
— Всъщност е доста емоционално, като почувстваш атмосферата. Може би Нана бе права, като ни накара да дойдем.
— Тя си знае работата. Нана винаги е права — казах аз. — Тя е нещо като осемдесет годишна Опра.
— Как я караш, готин? — попита накрая Джон, когато песните, писъците и риданията достигнаха върха си.
Замислих се за момент.
— Кристин ми липсва. Но сме щастливи, че Алекс е с нас. Нана казва, че това ще удължи живота й с няколко години. Той озарява цялата къща — от сутрин до вечер. Мисли, че всички сме негови играчки.
Кристин бе заминала за Сиатъл в края на юни. Поне ми беше казала къде ще ходи. Бях отишъл в Мичълвил да се сбогувам с нея. Новата й кола вече бе натоварена. Всичко бе готово. Накрая Кристин ме прегърна и заплака.
— Може би някой ден — прошепна тя.
Може би някой ден.
Но сега тя бе далеч от Вашингтон, а аз бях тук, в кварталната баптистка църква. Предположих, че Нана се опитна да ме събере с някоя жена. Всъщност това бе много смешно предположение и най-после се разсмях.
— Не ти ли е жал за сестрите, Алекс? — попита Джон. Започваше да му омръзва. Погледнах го, после огледах църквата.
— Разбира се. Тук има много добри хора и всеки прави каквото може. Просто искат да се чувстват обичани от време на време.
— Няма лошо — каза Сампсън и стисна силно рамото ми.
— Да. Няма лошо. Правим каквото можем.
124.
Няколко вечери по-късно си бях вкъщи и свирех на пианото на верандата към единайсет и половина. Къщата бе притихнала, спокойна и уютна, каквато е понякога. Току-що се бях отбил горе да проверя как е Алекс и го намерих да спи като ангел в креватчето си. Свирех Гершуин, една от любимите ми мелодии — „Рапсодия в синьо“.
Мислех за семейството си, за старата ни къща на Пета улица и колко обичах да съм тук, независимо от всичко, което не ми допадаше в квартала. Главата ми започваше да се прояснява. Може би всичките онези писъци и рев в баптистката църква ми бяха помогнали. Или пък Гершуин.
Телефонът иззвъня и аз бързо изтичах в кухнята да го вдигна, преди да е събудил всички, особено малкия Алекс, или Ей Джей, както му викаха Джени и Деймън напоследък.
Беше Кайл Крейг.
Той почти никога не се обаждаше вкъщи, особено толкова късно. Нали така бе започнало всичко в случая с Мислителя — с появата на Крейг.
— Кайл? Защо ми звъниш вкъщи? Какво не е наред? Не мога да се заема с нов случай.
— Лоша работа, Алекс. Дори не знам как да ти го кажа — промълви с най-тихия и кротък глас. — По дяволите, Алекс… Бетси Кавалиър е мъртва. В момента съм в дома й. Трябва да дойдеш. Просто ела.
Затворих телефона минута или две по-късно. Явно го бях направил, защото слушалката бе на мястото си. Краката и ръцете ми бяха омекнали. Хапех бузата си отвътре и усетих вкуса на кръв. Главата ми щеше да се пръсне. Кайл не ми беше обяснил нищо, само каза да отида в къщата на Бетси. Някой бе влязъл и я беше убил. Кой? Боже! Защо?
Обличах си някакви дрехи, за да тръгна, когато телефонът иззвъня повторно. Грабнах слушалката. Сигурно още някой искаше да ми съобщи лошата новина. Навярно Сампсън или пък Раким Пауъл.
Чух един глас. Той смрази всичко у мен.
— Просто исках да ви поздравя. Свършихте чудесна работа. Хванахте и наказахте всички дребни риби, както очаквах. Всъщност те бяха там за тази цел.
— Кой се обажда? — попитах. Но всъщност знаех кой е.
— Знаете кой се обажда, доктор детектив Крос. Вие сте достатъчно умен. Знаехте, че залавянето на добрия доктор Франсис е твърде удобно. Също и на приятелите ми, детективите от Ню Йорк — господин Брайън Макдугъл и екипа му. И, разбира се, остава въпросът с липсващите пари. Аз съм този, когото наричате Мислителя. Това е име, което ми харесва. Подхожда ми. Наистина съм толкова добър. Лека нощ засега. До скоро. А… И приятно прекарване в дома на Бетси Кавалиър. Аз определено си прекарах добре там.
125.
Обадих се на Сампсън и го помолих да дойде и да остане при Нана и децата. После поех към Уудбридж, Вирджиния, към къщата на Бетси. През цялото време карах в аварийното платно с над сто и шейсет.
Никога не бях ходил там, но не се затрудних да намеря къщата. Улицата беше задръстена от коли. Предположих, че са на ФБР. Имаше и линейка. Чувах воя на още сирени, които се приближаваха.