Озърнах се назад и видях Еди да разглежда някакви афиши на вратата на „Пайове и разни други“, и останах доволна, че не може да ме чуе. Навярно никак нямаше да му хареса идеята, че премълчавам информация, която може да е в интерес на неговите хора, но в момента преговарях за живота си — и за живота на другите бивши алхимици. Не можех да предпочета нито алхимиците, нито мороите. Трябваше да се погрижа за всички, които бяха между тези две групи, или както се казва, „между чука и наковалнята“.
— Ако трябва да бъда честна — каза Стантън накрая, — сред нашите редици вече се повдигнаха много въпроси за ползата от поправителните центрове — дали наистина постигат това, което ние искаме. Но аз не мога сама да сключа подобно споразумение с теб. Досега вече би трябвало да си го разбрала. Трябва да го съгласувам с останалите лидери. Това, което мога да ти обещая, е амнистия за по-нататъшното ти участие в мисията в Сейнт Джордж. Ако желаеш, можеш да се включиш и имаш думата ми, че можеш да го направиш, без да те е страх от алхимиците. След това ще ти съобщя какво е решението на останалите лидери.
Нещо в гласа на Стантън — както и това, което знаех за характера й — ме накараха да й повярвам.
— Съгласна съм — заявих аз. Постарах се тонът ми да прозвучи надменно, сякаш й правех огромна услуга с тази отстъпка, но истината беше, че нямах търпение да действаме.
Време беше да доведем Джил у дома.
Глава 18
Ейдриън
— Само го погледни — настоях. — Моля те.
— Не — рече Нийл и извърна глава от телефона, който държах пред него. — Ако го погледна… — Гласът му пресекна и той не можа да продължи.
Ние все още бяхме в къщата на Мод, очаквайки следващата фаза на действията ни, и аз се опитвах да го накарам да превъзмогне безумната идея да стои далече от Деклан.
— Виж — подех, — никой няма да заподозре нищо, ако ти го отглеждаш. Всички знаем колко обичаше Олив. Тези, които ви познаваха, ще си помислят, че се грижиш за сина й заради това — а не защото поради някакъв чудат каприз на духа вие двамата успяхте да промените света, който познаваме!
Нийл поклати глава.
— Едва ли някой дори знае, че Олив е родила бебе. Това е добре. И ти трябва да се погрижиш да остане така — да ме държиш в сянка, извън сцената.
Предъвквахме това вече за стотен път и имах чувството, че ще полудея. Ако Нийл искаше да стои далече от Деклан, да кажем, защото не харесва деца или е изплашен от бащинството, можех да го разбера. Но беше очевидно, че той отчаяно иска да вижда Деклан и да бъде част от живота му. Долавях копнежа в гласа му.
— Ще намерим начин — настоях. — Кълна се.
Лицето му бе добило изтерзано изражение.
— Деклан е чудо — промърмори Нийл. — И той трябва да бъде закрилян — и да му бъде осигурен нормален живот. Щастлив, нормален живот.
— И аз също го искам — изрекох уморено. — Повярвай ми, аз също.
— Ейдриън? — Гласът на Мод долетя до задната веранда, където седяхме с Нийл, наслаждавайки се на топлата вечер. — Имаме гости.
В един миг аз, следван от Нийл, се втурнах вътре, с разтуптяно сърце. И наистина Сидни беше там, изправена в дневната, отново с нормалната си външност. Сграбчих я в прегръдките си и я завъртях толкова устремно из стаята, че тя се засмя и ми каза да я пусна, преди да й се завие свят. Обхванах лицето й в шепи.
— Ти си добре — промълвих щастливо.
Тя ме тупна шеговито.
— Знаеше, че съм.
— Телефонният разговор не е, като да видиш със собствените си очи — възразих и я целунах по челото. — Искам да кажа, зная, че си компетентна, смела и невероятна, но, ами… все пак никак не е лесно, когато съпругата ти рискува живота си в леговището на шайка ненормалници, ненавиждащи до смърт вампирите. — Пъхнах ръка в джоба си. — О, да не забравя това. — Коленичих и плъзнах на пръста й пръстените с диамантите и рубините, които бяха в мен, откакто тя замина. — Както ти обещах. Имам предвид, че всичко е точно с изключение на голата част. Но по-късно ще мислим за това.
Очаквах да ме смъмри с познатото „Ейдриън“, но тя се усмихна, а лицето й грееше от любов и щастие. Улови ръцете ми и ми помогна да стана. Имах чувството, че дори ще ме целуне, но явно навреме си спомни, че не сме сами. Изчерви се, отстъпи назад и скръсти ръце в опит да си придаде професионален вид. Еди и Маркъс следяха развеселени цялата сцена. Странно, но Нийл изглеждаше заинтригуван, докато местеше поглед между Сидни и мен.