— Всичко е наред — рече Сидни нежно и покри с длан ръката ми. — Аз също се чувствам безполезна, но те са експерти. А и след като я изведат, ние ще бъдем почти първите, които ще я видят.
— Зная — въздъхнах и обвих ръка около кръста й. — Просто търпението не е от най-силните ми качества.
Докато говорех, погледът на Сидни се плъзна някъде зад мен и аз се обърнах, за да видя какво бе привлякло вниманието й. Баща й и Зоуи влизаха в командния център. И двамата застинаха за момент, после Зоуи направи няколко крачки напред и върху лицето й се появи усмивка, но острото смъмряне на баща й я накара да се закове на място.
— Зоуи! — излая той.
— Нима моята сестра не може да дойде да ме види, татко? — попита Сидни. — Боиш се да не я опетня или покваря?
Той се изчерви.
— Чух, че си сключила някаква сделка със Стантън. Ако зависеше от мен, това нямаше да се случи.
— Как си, Зоуи? — попита Сидни, насочвайки вниманието си към най-малката от сестрите Сейдж. — Добре ли си?
Зоуи стрелна нерешително с поглед баща си, сетне кимна.
— Да. А ти?
— Да вървим — нареди баща й. — Да проверим как напредва операцията.
Зоуи хвърли един последен поглед към Сидни, а после последва неохотно Джаред Сейдж към мястото, където неколцина алхимици следяха радиовръзката с бойните отряди, нахлули в базата на Воините. Сидни се откъсна от мен и тръгна след тях.
— И аз искам да разбера последните новини — каза ми тя. Но след като се приближи до групата, скупчена около двама души, ръководещи комуникациите, Сидни изчака баща й да отклони вниманието си, за да зададе някакъв въпрос. Докосна ръкава на Зоуи и нежно я побутна към мястото, където стоях.
— Така и не ти благодарих, задето в Озарк не ме издаде — изрече Сидни тихо.
Зоуи поклати глава, но продължаваше да стрелка тревожно с очи баща си.
— Това беше най-малкото, което можех да сторя. Сидни, ако знаех какво ще преживееш там, никога нямаше да те издам тогава. Мислех, че те ще ти помогнат. Честно. — Очите й се наляха със сълзи.
— Откъде знаеш какво се е случило там? — попитах. Доколкото имах информация, никой не знаеше какво точно са принудени да изтърпяват затворниците в поправителните центрове.
Зоуи не отговори веднага и от притеснението, с което ме погледна, разбрах, че тя все още не е свикнала да има зет вампир.
— Карли ми каза — отрони накрая. — Тя го чула от някакъв млад мъж, който помогнал за бягството на Сидни. Мисля, че се среща с него, така ли е?
Със Сидни се спогледахме изненадано.
— Маркъс? — попитахме в един глас.
— Да — кимна Зоуи. — Мисля, че така се казва.
— Виж го ти, потайното псе — промърморих. За мен беше ясно, че когато двамата се запознаха, той от пръв поглед си падна по по-голямата сестра на Сидни, но нямах представа, че е продължил да се вижда с нея.
— Радвам се, че си говорила с Карли — усмихна се Сидни. — А с мама чувала ли си се?
Зоуи поклати глава.
— Не. Искаше ми се да можех, но татко не ми позволява. Освен това се е постарал условията по развода да са окончателни и необорими.
В гласа й се прокрадна нещастна нотка, която не остана незабелязана за Сидни и мен.
— Искаш ли да се махнеш? — попита Сидни настойчиво. — Искаш ли да се освободиш от тях?
— Още не — отвърна Зоуи. Видя скептичното изражение на сестра си и продължи: — Не, наистина. Не говоря така от страх, нито съм се разколебала. Все още вярвам в каузата… но невинаги одобрявам методите им. Ала това не означава, че съм готова да се откажа. Искам да продължа да уча и да работя с тях… а после, кой знае? — Лицето й леко помръкна. — Обаче бих се радвала да видя отново мама.
— Зоуи! — прогърмя гневният глас на Джаред, който току-що бе забелязал, че тя разговаря с нас. — Ела веднага тук и…
— Пристигна доклад! — възкликна алхимикът по комуникациите. Тя седеше до един пазител, с когото извършваха наблюдението. И двамата бяха със слушалки на главите и лаптопи пред тях.
Пазителят кимна.
— И двата отряда са на територията на лагера — но очевидно районът е миниран.
Сидни стисна ръката ми и около нас се възцари ужасяваща тишина, докато чакахме за повече информация. В съзнанието ми изплува лицето на Алисия, припомних си злобния й присмех, че никога няма да се доберем до Джил.