— Просто се притеснявам от мисълта, че ще си неизвестно къде сама, докато аз седя затворен тук в неведение.
— Тя няма да е сама — увери го Еди. — Аз нямам никакви мисии и никой не ме търси. Мога свободно да влизам и излизам от двора.
— Аз също — обади се Нийл.
— Един от двама ви трябва да остане с Ейдриън — възразих аз. — В случай че днешното сбиване се повтори. Нийл, ще останеш ли? А ти, Еди, ще дойдеш ли с мен, за да ми помогнеш да разберем какво означава всичко това?
Думите ми прозвучаха като молба за услуга, но аз знаех, че нищо на тази земя не бе по-важно за Еди от търсенето на Джил.
— Значи, ето как се договаряме — обобщи Ейдриън, след като дампирите се съгласиха. — Аз ще остана тук и ще те прикривам, но веднага щом намеря начин да дойда при теб, без да издъня прикритието ни, ще го направя.
Погледите ни отново се срещнаха. Искаше ми се да му кажа толкова много неща. Като например колко съжалявам за неотдавнашната ни караница, че не се опитвам да го контролирам. Просто се тревожех за него. Толкова много го обичах и само исках той да е в безопасност. Надявах се той да го знае. Всичко, което можех да направя в този момент, заобиколена от толкова много свидетели, бе да кимна в знак на съгласие.
Госпожа Теруилиджър ни наблюдаваше с иронична развеселеност.
— Всички решиха ли най-после кой с каква смела роля ще се нагърби? — попита накрая и ми отправи кратка усмивка. — Изглежда, май не се притесняваш особено как възнамерявам да те измъкна оттук, Сидни.
Свих рамене.
— Имам ви пълно доверие, госпожо. Щом казвате, че имате идея, аз ви вярвам. Каква е тя?
След като ми каза, в стаята се възцари тишина. Всички се взирахме втрещени в нея, докато Ейдриън най-сетне не заговори.
— Леле — промълви съпругът ми, — не очаквах подобно нещо.
— Не мисля, че някой друг го е очаквал — призна Еди.
Вниманието на госпожа Теруилиджър бе съсредоточено върху мен.
— Готова ли си да го направиш, Сидни?
Преглътнах.
— Предполагам, че се налага да бъда. И не бива да губим повече време.
— Първо — заговори Ейдриън отново, — може ли да разменя няколко думи насаме с жена ми, преди да настъпи веселбата?
— Разбира се — съгласи се великодушно госпожа Теруилиджър.
Ейдриън ме отведе настрани и подвикна на останалите:
— Вие поговорете помежду си.
Той ме поведе към нашата спалня и не пророни нито дума, докато вратата не се затвори зад гърбовете ни.
— Сидни, осъзнаваш, че това е истинско безумие, нали? В пълния смисъл на тази дума.
Усмихнах му се и го притеглих към себе си.
— Зная. Ала и двамата разбираме, че няма начин да пропусна следа, която може да ни отведе до Джил.
Изражението му помръкна.
— Иска ми се да направя нещо повече, а не само да ти бъда прикритие — рече той. — Но щом се налага… — Въздъхна. — И е още по-безумно, че ти заминаваш, след като положихме толкова усилия да дойдем тук и да бъдем заедно.
— Да, но… — Поколебах се, тъй като ненавиждах думите, които се канех да изрека. — Ти сам разбираш, че сегашният ни живот не е това, за което мечтаехме.
— Какво искаш да кажеш? — настръхна Ейдриън, но аз можех да се закълна, че вече знаеше отговора.
— Ейдриън, не се съмнявай, че те обичам и искам да живея с теб. Но настоящият ни живот… да се крием от твоята и моята раса… постоянното присъствие на майка ти… не зная. Може би и двамата се нуждаем от глътка свобода.
Зелените му очи се разшириха.
— Искаш да се махнеш от мен?
— Не, разбира се, че не! Но искам да преосмисля всичко, да открия как можем да имаме живота, който искахме. — Въздъхнах. — И естествено, това, което е много по-важно…
— Трябва да намерим Джил — довърши той.
Кимнах и отпуснах глава на гърдите му, заслушана в равното биене на сърцето му. По-раншните емоции забушуваха в мен, когато си припомних за събитията през изминалата година и всичко, което преживяхме. Трябваше да пазим в тайна връзката си, а когато я разкриха, алхимиците ме отвлякоха и ме държаха с месеци затворена в един от поправителните си центрове, където се опитаха да промият мозъка ми, да пречупят волята ми, за да се върна покорно в техните редици. Всеки миг, който изживявах сега с Ейдриън, беше безценен дар, но да се наслаждавам на близостта му и нашата любов, да забравя за Джил… ами това би било прекалено егоистично.