Последвахме го по каменистия терен в затворената зона покрай пленниците, които ни мятаха свирепи погледи. Самата сграда беше груба и мрачна и напомняше на казарма. Доколкото можех да съдя, единственото й предназначение беше да служи като затвор и като бърлога, в която група безумци крояха зловещите си антивампирски планове. Полазиха ме ледени тръпки само като я видях.
Стълбата в средата на сградата водеше надолу към подземното ниво, където видях Еди, Нийл и Роуз да ни чакат в подножието й. Двамата със Сидни се спуснахме по стъпалата и се озовахме в дълъг бетонен коридор, чийто край се губеше в мрака. Имаше няколко врати, но нямах представа какво се крие зад тях. До мен Сидни потръпна.
— Напомня ми на примитивна версия на някое от нивата в поправителния център — промърмори тя и потрепери.
Замислих се за спасяването й от поправителния център, в което бях взел дейно участие, и разбрах какво имаше предвид. В онзи затвор също имаше големи коридори с мистериозни врати, макар че атмосферата бе някак си по-стерилна и повече приличаше на клиника с голите си стени и флуоресцентните лампи. А това тук много повече напомняше на мръсна средновековна тъмница в дебрите на Юта. Призля ми, като си представих Джил вътре.
— Смятаме, че Джил е там, в дъното — каза Роуз. — Това установи апаратурата на алхимиците. Исках да отида и да я изведа, но Еди… — Беше очевидно, че тя не споделя страховете му.
Той изглеждаше леко засрамен, но не отстъпи.
— Просто не мога да се отърся от чувството, че там има нещо нередно. Защо не са оставили стража да охранява най-ценния им затворник? А и не усещате ли миризмата?
Сидни кимна и аз бях съгласен с нея.
— Мирише също като в къщата на Джаки — отбелязах.
— Някой е горил тук тамян — поясни Сидни. — Макар че госпожа Теруилиджър не го използва много често. Както и ветивер. И черен лотос. — Намръщи се и се огледа наоколо. — Ето там. Надолу по коридора има пепел. Там са ги изгорили.
Понечих да отида да разузная, но тя ме спря.
— Почакай. — Вдигна ръка и заговори на език, който не знаех. След няколко секунди върху тавана над мястото, където беше пепелта, се появиха сияещи символи. Сидни се втренчи напрегнато в тях, докато не изчезнаха, и въздъхна съкрушено. — По дяволите.
Рядко я чувах да ругае и се опасявах, че това не вещаеше нищо добро.
— Какво има? — попитах.
— Там има демон — отвърна тя с твърде нехаен тон за подобно изявление. — Изглежда, Алисия го е призовала за охрана.
— По същество и Хопър е демон — отбелязах аз.
Изражението й остана мрачно.
— Боя се, че не е от същия вид. Този е сеникус. Някой от вас чувал ли е за хидрата в древногръцката митология? — попита тя при вида на неразбиращите ни физиономии. — Това е нещо подобно. Или много прилича на нея. Змей с много глави. Но устите на тези глави бълват вряща киселина.
Бях учил гръцка митология в гимназията и тъй като ми беше интересно, бях запомнил някои неща.
— Като ги отрежеш, главите порастват ли отново? — поинтересувах се.
— Не и ако ги унищожиш с огън — отвърна тя.
— Ще ни е нужна ли огнепръскачка? — обади се Нийл.
Сидни протегна длан и една огнена топка се появи върху нея.
— Не.
Очите на Роуз се разшириха от удивление.
— Леле. А това същество може ли да бъде убито с хладно оръжие?
— Не — отвърна Сидни. — То има магическа кожа, която го предпазва. Аз съм единствената, която може да се справи с него. А вие трябва да измъкнете Джил, докато отвличам вниманието му. Някой трябва да се прокрадне покрай него, докато е заето с мен. Това чудовище може да бъде унищожено единствено с огън, а аз не искам Джил да се задуши в капана на килията, ако димът стане прекалено гъст.
Отново се почувствах безпомощен. Сидни може и да бе истинска професионалистка в хвърлянето на огнени топки, но това не означаваше, че бях съгласен да се изправи сама срещу тази кръстоска между хидра и демон.
— Аз какво да правя? — попитах.
— Нищо — отвърна тя. — Излез от тук.
Тя те смята за некомпетентен! — изсъска леля Татяна. — Смята, че само ще й се пречкаш.
— Сидни, позволи ми да ти помогна — настоях.
Сидни дори не се извърна към мен, докато оглеждаше критично коридора, навярно преценявайки обхвата на огнените топки и какъв запалим ефект ще имат.
— Ейдриън, тук няма с какво да си полезен. Трябва да бъдеш в безопасност, ако Джил се нуждае от помощта ти, когато излезе.