— Ти си добре — пророни той пресекливо и обхвана лицето й между дланите си. — Ти си добре. Толкова се тревожех. Нямаш представа. Мислех, че съм те разочаровал…
Джил се разплака още по-силно.
— Ти никога не си ме разочаровал. Никога.
Аз също исках да се хвърля в обятията на Ейдриън, но изчаках, за да се насладят те на този момент. Любовта, която споделяхме с Ейдриън, беше могъща и непоклатима и аз знаех, че ще продължи до края на дните ни, без значение какво ни очаква занапред. Но обичта между него и Джил, тази братска обич, родена от духа, също беше огромна и силна. Знаех колко много страдаше той, задето е принуден да бъде далече от нея.
Звукът на затръшваща се врата на кола привлече вниманието ми. Погледнах към другия край на импровизирания паркинг тъкмо навреме, за да видя баща ми и Зоуи да слизат от една кола — заедно със Стантън. След бърз поглед, за да се уверя, че Ейдриън и Джил ще бъдат добре и без мен, се отправих натам, за да пресрещна алхимиците.
— Сидни — рече Стантън вместо поздрав. — Изглежда, че тази твоя операция мина благополучно. Предполагам, че ще ми съобщиш останалите две имена.
— Чарлин Хамптън и Юджин Ли — отвърнах незабавно. Стантън си ги повтори и мигом извади мобилния си телефон.
— Много добре. Ще се погрижа да бъдат проверени.
— А какво става с останалата част от споразумението ни? — настоях аз.
— Не е минало много време — напомни ми тя. — Но успях да постигна компромисно решение — за теб. Останалите лидери на алхимиците се съгласиха да не те преследват повече. Ти и твоят ъ… съпруг можете да се върнете спокойно в нашия свят и да правите това, което желаете. — Само малката бръчка на челото й, съпровождаща безстрастния и хладен тон, с който изричаше думите, беше единственият признак колко отблъскваща бе за нея подобна перспектива.
— Наистина ли? — попитах. — Двамата с Ейдриън сме свободни? Никой няма да ни шпионира, нито ще наднича иззад рамото ни?
Челюстта на баща ми увисна.
— Толкова свободни, доколкото всеки е свободен на този свят — отвърна тя мрачно. — Честно, мисля, че решението беше облекчение за тях. Ти си твърде голямо главоболие, Сидни Ивашков.
Противно на волята си, се усмихнах.
— Ами другите? Останалите затворници?
— Амнистията важи и за тях — ако ми предадеш информацията, с която разполагаш — добави тя. — Но не мога да дам никакви гаранции за бъдещето на поправителните центрове. Този проблем е много по-сложен.
На мен не ми се струваше толкова сложен, но свободата за мен и останалите, които бяха страдали в поправителния център, беше огромно постижение и истински дар на съдбата — при условие че алхимиците удържат на думата си.
— Наистина мисля това, което казах за съмненията ми относно съществуването на поправителните центрове в този им вид — продължи Стантън. — И възнамерявам да се заема с този проблем. Ние имаме нужда от наказателна и дисциплинарна система — както в извънредния случай с нелегалните татуировки — но очевидно има правила и процедури, които трябва да бъдат преразгледани, за да не се стига до крайности.
— Благодаря ви, госпожо — промълвих аз. Надявах се, че не бях сгрешила в преценката си за нея и тя казва истината. — Ще ви изпратя данните от лаптопа.
— Отлично. А сега ме извинете за момент, трябва да се погрижа за госпожа Хамптън и господин Ли. — Набра един номер на мобилния си телефон и се отдалечи, оставяйки ме в донякъде неловка ситуация, в компанията на баща ми и Зоуи.
— Не зная с какво си я прилъгала — изръмжа баща ми. — Но няма начин алхимиците да ви оставят да се измъкнете просто така, ти и онази отвратителна твар. Някои може да смятат, че това е допустимо, но други не мислят така.
— Истина е — кимнах аз. — Но Стантън явно мисли, че е допустимо. А аз твърдо вярвам, че хора като нея ще намерят достатъчно силни аргументи, за да не преследват и притискат мен и тези, които повече не желаят да бъдат членове на организацията на алхимиците. Всъщност ти ще й помогнеш в тази кауза.
В очите му избухнаха гневни пламъци.
— Никога.
— Защото ето каква е работата, татко — продължих, сякаш той изобщо не бе заговарял, — получих помощта на Стантън за тази операция, тъй като й дадох имената на четирима алхимици, които работят съвместно с Воините за създаването на онези нелегални татуировки. Дадох й четири имена, но разполагам с пет. Мисля, че знаеш кое е петото.