— Нямам никаква представа — тутакси отвърна той.
Зоуи го зяпна смаяно.
— Какво? Ти не си… не би могъл да…
— Доказателството е там — казах аз. — В лаптопа открихме данни за срещите ти с Воините и ордери за суми на твое име. Сега, ако имаш късмет, алхимиците, които вече са арестувани, няма да те издадат с надеждата да се спасят. А ако сътрудничиш, аз също няма да те издам.
— Да сътруднича? — изсумтя той презрително. — Какво означава това за някой като теб? Някой, който захвърля с лека ръка всички морални уроци, с които си била възпитана…
— Това означава — прекъснах го аз, — че ще подкрепиш Стантън в плана й за преустройство на поправителните центрове и ще спазваш споразумението, сключено с мен. Освен това означава, че ще промениш условията за попечителството, така че Зоуи да има право да се вижда с мама.
Баща ми стисна ръце в юмруци.
— Нямаш право да ми диктуваш какво да правя! Няма да се поддам на това изнудване.
— Чудесно. В такъв случай ще кажа на Стантън, че трябва да се погрижи за още една персона. И не забравяй, че дори и да закрият поправителните центрове, тя каза, че все още се нуждаят от дисциплинарни мерки за отделни случаи като този.
— Татко, как си могъл? — възкликна Зоуи. — Знаеш на колко много хора ще навредят тези татуировки!
— Ти не разбираш — тросна се той. — Само Воините ще си ги правят. Няма значение какво ще се случи с тях.
Кимнах с подигравателна сериозност.
— Сигурна съм, че този лицемерен аргумент ще има голяма тежест пред Стантън. Алхимиците обичат размитите, така наречени сиви понятия. Със сигурност ги предпочитат пред ясно разграничимите черно-бели категории.
— Сидни? — чух да ме вика Ейдриън. Обърнах се и му махнах кратко с ръка, преди да се извърна отново към баща ми и Зоуи.
— Това са условията ми. Ако се съгласиш, ще се постарая името ти да не фигурира в информацията, която ще предам на Стантън. Ако ли не… — Не продължих, оставяйки останалото на въображението на баща ми. И докато той стоеше потресен, прегърнах Зоуи на раздяла. — Радвам се, че те видях. Съобщи ми, ако той не ти позволи да се видиш с мама — макар че аз вероятно ще узная преди това.
Оставих ги и се запътих към приятелите ми. Само Дмитрий и Нийл ги нямаше. Ейдриън ме пресрещна и ме грабна в прегръдките си.
— Сидни — прошепна в ухото ми. — Толкова съжалявам, че изгубих контрол там долу.
— Нищо не си изгубил — възразих разпалено и обвих ръце около врата му. — Ти издържа, не се срина психически. Ти се завърна и постъпи правилно.
— Нямам чувството, че съм издържал — отвърна тихо той, без да откъсва поглед от мен. — Имаше една минута, когато — дори не те познавах — за мен не съществуваше нищо, освен могъществото, което ме изпълваше. И леля Татяна беше там, крещеше в главата ми. Тя все още е там, дори в този момент, докато разговарям с теб. Мисля… — Той пое дълбоко дъх. — Мисля, че наистина съм готов да започна отново да вземам лекарствата. Не зная какво ще стане, ако настъпи време, когато ще се нуждая от магията на духа и няма да мога да я използвам… но няма начин да рискувам да изгубя разсъдъка си, както едва не се случи днес. Не искам да бъда като Нина. Като Ейвъри.
Зарових лице на гърдите му.
— Няма да бъдеш. Вече доказа, че не си като тях. Ти се спря навреме, за разлика от тях. И каквото и да ти предстои, няма да го посрещнеш сам. Аз ще ти помогна. — Сълзите отново запариха в очите ми, но този път бяха сълзи на щастие. — Мисля, че го постигнахме — мисля, че се освободихме от алхимиците. Аз манипулирах и се пазарих, и… ами не зная дали ще се получи, но ми се струва, че ще стане. И… — Избухнах в смях, осъзнавайки, че бърборя несвързано. — Не зная какво ни очаква, но съм сигурна, че ще бъдем заедно.
Ейдриън пое ръката ми между своите, така че брачните ни пръстени засияха в една блестяща рубинено-диамантена феерия.
— Единствено това има значение, Сейдж Ивашков. Е, това и още нещо. Май не е зле да предизвикам на дуел Кастъл, ако най-сетне не изясни отношенията си с Джил.
Извърнах се към мястото, където Еди седеше до Джил, уловил ръката й, докато й говореше със сериозно и настойчиво изражение. Засмях се отново.
— Не се обиждай, но смятам, че ще изгубиш това единоборство. Но за щастие, мисля, че той най-после се е осъзнал.