— Добре — кимнах на Ейдриън.
— Някой най-сетне ще ни каже ли какво става? — намеси се Роуз нетърпеливо.
Ейдриън пое дълбоко дъх, подготвяйки се за изумителната история, която щеше да им разкаже. Всички бяха притихнали и неподвижни, сякаш усещаха сериозността на това, което предстоеше.
— Това, което ще ви съобщя, ще промени всичките ви представи и вярвания — поде Ейдриън и насочи поглед към Роуз и Дмитрий. — А що се отнася конкретно за вас двамата — целият ви свят ще се преобърне.
Епилог
Ейдриън
— Това те ли са? — извика майка ми. — Стори ми се, че чух хлопване на врата.
— По-добре да са те — промърморих, като извадих тавата от печката и я поставих внимателно върху плота. — Печеното е идеално. Не желая да му се нахвърлят лакомо. Би било престъпление. Равносилно на обявяване на война срещу изисканата кухня в цял свят.
Майка ми, свикнала с театралниченето ми, въздъхна.
— Сидни също още не е дошла.
— О, е, в такъв случай ще я почакам.
Еди надникна в кухнята с грейнало лице.
— Тук са!
Свалих кухненските си ръкавици и престилката и излязох от кухнята, за да посрещна гостите. Натъкнах се на тях тъкмо когато влизаха в дневната на малката ни къща, която бяхме наели. Не бях виждал Роуз и Дмитрий почти година и половина, приблизително откакто Джил бе освободена от лагера на Воините в Сейнт Джордж. Те изглеждаха същите, както винаги — великолепни и страховити. Отръскаха снега от ботушите си и ни дариха с широки усмивки. Джил, която беше пътувала с тях, вече се бе хвърлила в прегръдките на Еди и го целуваше.
— Хей, я по-кротко! — смъмрих ги. — Не е минало толкова дълго време, откакто не сте се виждали. Овладейте се.
Всъщност беше минал месец, откакто двамата бяха заедно, който бях сигурен, че навярно им се е сторил цяла вечност. Джил и Еди бяха гаджета, откакто я спасихме от затвора в Сейнт Джордж, но тя се бе върнала в кралския двор, за да довърши образованието си, а Еди остана с нас. Затова през последната година връзката им беше, както се казва, дистанционна — Джил ни идваше на гости през ваканциите или той отиваше в кралския двор, когато успееше да намери някой пазител да го замести и да остане при нас.
Джил поруменя и се отскубна от обятията на Еди, за да ме прегърне.
— Толкова много ми липсваше! — възкликна тя.
— Ти също ми липсваше — отвърнах й топло. Всеки път, когато я видех, бях удивен колко бързо плахото и непохватно момиче се бе превърнало в самоуверена принцеса от кралския род Драгомир. — Но трябва да признаеш, че много старателно те осведомявах за всички новини. А и всяка седмица ти изпращах снимки.
— Зная, зная — ухили се тя. — Просто е малко странно да не съм с теб, както бях свикнала.
Целунах я по челото.
— Така е по-добре и за двама ни, сладкишче.
Аз удържах обещанието, което бях дал на Сидни. Отново започнах да пия лекарства и блокирах духа и леля Татяна. Но това заглуши и връзката между Джил и мен. Тя все още усещаше настроенията ми, но вече не можеше да надниква в сърцето и мислите ми, както някога. Преди да успея да й кажа още нещо, се чу жално проплакване.
— Малкият господар се събуди — оповестих аз. — Веднага се връщам.
Изскочих от стаята и хукнах нагоре по стълбите към спалнята, която служеше едновременно за детска стая и стая на Еди. Аз имах достатъчно висок кралски ранг, за да ми назначат най-после личен пазител, а Еди, с присъщия си благороден маниер, бе пуснал в действие някои връзки, за да го изпратят при нас. Аз първоначално възразих, защото исках той да остане в двора, за да има поне донякъде нормална връзка с Джил, ала той се чувстваше задължен да бъде с нас — заради приятелството му със Сидни и мен, а и заради Нийл, който толкова пъти му бе помагал. Предложихме му да превърнем малкото ателие в къщата в негова спалня, но той предпочиташе да спи в стаята на Деклан.
— Здравей, приятелче — казах аз, докато пристъпвах към креватчето. Деклан се бе изправил в пижама с щамповани пожарникарски коли и ме гледаше с големите си сериозни кафяви очи. Тъмните му къдрици се бяха разрошили от съня, но той засия, когато приближих и го вдигнах на ръце. — Добре ли подремна? Знаеш ли, имаме гости. Леля ти Джил е дошла.
Деклан облегна главичка на гърдите ми и се прозина, без да каже нещо. Само на година и половина, той не беше особено разговорлив. Ала малцина знаеха истинската му възраст. За останалия свят той беше на една годинка.