От устните му се изтръгна гърлено стенание. Той взе в шепите си пламналото й лице. Барет потрепери, запленена от покоряващия му чар.
— Да не се страхуваш от мен? Това ли е причината?
— Не — прошепна тя с пресипнал глас, — за мой най-голям срам, макар че бих искала да е така.
Тя не беше сигурна дали той дълбоко въздъхна, или се засмя. Може би се надяваше нещата да се променят.
— Грешиш, соколице моя. Няма нищо срамно в чувството, което и двамата изпитваме. То е старо като света и е естествено като лунния сърп и зараждащия се мусон. — Докато говореше, лицето му бавно се наведе и той почти докосна с устни поруменялата кожа зад ухото й. — Ти си невероятно откровена за memsahib5, стегната в корсет и облечена в колосани дрехи. Но душата ти е стегната в някакви сковаващи условности на благоприличието. Аз намирам всичките отговори на въпросите си тук, Angrezi, в ударите на сърцето ти под устните ми, в леките тръпки на тялото ти. Не, такава жена като теб не се поддава лесно.
С тих стон той погали с език брадичката й и подразни извивката на ухото й.
— Ела с мен — настояваше той, прилепил тялото си до нейното, разгаряйки с огъня си пламъка на насладата, който гореше в нея, без за миг да спира опияняващото си настъпление.
Дъхът на Барет замря в сподавен стон. Мислите й хаотично препускаха в главата й. Той беше опасен. Той беше по-опасен от всички останали, защото почти бе успял да я накара да измени на себе си.
— П-престани — едва успя да промълви тя, но вместо да повдигне ръце и с удари да го отблъсне, дланите й започнаха нежно да притискат раменете му, жадни да усетят тялото му още по-плътно притиснато до нейното.
— Целуни ме, кралице. — Това беше едновременно заповед и молба, изтръгнала се дълбоко от сърцето му. Тъмната сила на желанието му се плъзна по тялото на Барет като изгарящ, силен ром.
Сякаш дълбоко в нея изведнъж се отприщи потокът от дълго сдържани копнежи по неща, които никога не бе имала и които смяташе, че никога не може да има.
„Кажи му «да», глупачке! Просто кажи «да»“ — предателски нашепваше сърцето й.
Беше останала без дъх. Сърцето й бясно изтласкваше кръвта по вените и настояваше за съгласието, й.
Зъбите му нежно хапеха ухото й, а тя трепереше като лист.
— Ако дойдеш с мен, сърце мое, ще покрия тялото ти с малки сребристи цветове от камбанки и ще те покача на обкичен със скъпоценни камъни слон. Ще носиш везана със злато коприна, обшита с безброй смарагди. А после, моя красавице, никакви дрехи няма да скриват прелестта на тялото ти — само благоуханният тропически въздух ще се докосва до кожата ти Ще бъдеш моя и ще те пренеса през райските градини на нас лади, за каквито никога не си и мечтала.
Задъханите му обещания пареха кожата и. И бяха за Барет най-голямото изпитание.
Преди още да разбере, че вече се предава, устните сами я издадоха. Първо отговори тялото й, омекнало под твърдостта му, тръпнещо да се слее с пулсиращото мъжко желание.
— Н-не — задъха се тя. — Не мога. Нямам право!
Беше страдала непоносимо през последните седмици и сега просто нямаше вяра в чудеса или бленувания. Тялото й се бунтуваше, но гласът на разума надделя. В съзнанието й се появи образът на слабичкия белокос старец.
Този вироглавец, потънал в своя абстрактен свят, беше надарен от Бога откривател.
И този човек щеше да умре, ако тя не успееше да го спаси.
Последва тишина, която напрегна нервите до краен предел Накрая пръстите му се отпуснаха. Индиецът изруга, изящно и официално се поклони, а сапфирът върху тюрбана му сякаш студено й се присмя.
Барет не отрони нито звук. Усещаше болката, с която беше пропит гневът му. Страхуваше се, че ще направи нещо неразумно, само и само да успокои мъката му. Тайнствените черни очи се присвиха и се втренчиха в лицето й.
— Разбира се, това беше лудост от моя страна. Прости ми, англичанке. Не се страхувай от чакала. Ще изпратя Синх да те придружи — той се поколеба. — Естествено ако промениш решението си…
Барет рязко поклати глава. Вече беше затръшнала вратата на изкушението. Предложението му беше толкова опасно и изкушаващо, че тя искаше да се махне час по скоро за да не се поддаде. Раменете й се сковаха. Тя гордо вирна брадичка, без да осъзнава, че това движение още повече издава нейната уязвимост и разпалва желанието на раджата по-яростно от всякога.
— Недей не го пращай с мен. Не искам да ме придружава. Уверявам те, че скоро ще ме изгуби от погледа в този лабиринт от улички. Отлично се научих как да се измъквам, откакто… — Стисна до болка пръстите на ръцете си. — Сбогом — рязко каза тя.