Чевръсто сгъна листчето и го пъхна в джоба си.
— Сто и двадесет хиляди лири! — тържествено обяви той.
Това, разбира се, бе твърде голям риск, но Пърди беше убеден, че си заслужава.
Публиката ахна. Младият граф на Белингам несдържано изруга. Без агентът да забележи, пликът се плъзна покрай джоба му и падна на земята.
— Кой каза…
Сър Хъмфри рязко вдигна ръка от петия ред.
— Сто и тридесет! — напевно извика Пърди и вече виждаше пред очите си елегантната къща, която щеше да си купи близо до Риджънт стрийт. „Добре е направил Господ, когато е създал и алчни хора!“ — помисли си той.
Въпреки това той умело прикри задоволството си, като придаде на изпитото си лице безпристрастно делово изражение.
— Сто и тридесет хиляди от джентълмена на петия ред. Други предложения?
Фабрикантът нервно вдигна ръка.
— Сто и четиридесет хиляди!
— Сто и седемдесет хиляди! — миг по-късно обяви сър Хъмфри. Лицето му беше покрито с червени петна.
„Сигурно страда от сърце — реши Пърди. — Няма съмнение, че това е последствие от пикантната индийска кухня. А може би и от индийските курви, които е сменял в леглото си.“ Агентът присви очи, молейки се сърцето на Хъмфри да издържи поне до края на наддаването.
Пърди взе кутийката с рубина и я наклони така, че светлината от полилеите да се пречупи в камъка. От кървавочервената сърцевина лумнаха ослепителни огньове.
— Сто и седемдесет хиляди. Кой дава сто и осемдесет?
Моравочервеното лице на Джон Хъмфри будеше сериозно безпокойство.
— Кой дава сто и осемдесет хиляди за този царствен рубин — най-ярката звезда на Серандип, най-бляскавия камък от съкровищниците на много раджи?
Някакво неосъзнато любопитство накара агентът да погледне към дъното на залата, за да види реакцията на мъжа с тюрбана.
Ако бе очаквал да види триумф или някакво друго човешко чувство върху лицето на раджата, той остана дълбоко разочарован. Напълно безразличен към наддаването в момента индусът разговаряше с един от телохранителите си, който ниско се поклони и излезе през вратата в дъното на залата.
Някакво едва забележимо раздвижване насочи вниманието на Пърди към втория ред.
Очите на Джеймс Ръксли проблеснаха за миг, после леко се присвиха.
— Мисля, че мога да си позволя… — провлачено започна Принцът на търговците, — двеста хиляди лири.
Залата се взриви от изумление при това равнодушно изявление. Чуха се силни ръкопляскания. Всички присъстващи — и участващи в наддаването, и зрители — изведнъж осъзнаха, че наистина са свидетели на историческо събитие.
Краката на Пърди се подкосиха. Той напразно удряше с чукчето по подиума, призовавайки залата към тишина.
— Дами! Господа, моля ви! Тишина, моля! Запазете тишина!
Необходими бяха няколко минути, за да стихнат оживените коментари и търгът да продължи.
Хорас Пърди не беше на себе си от възбуда.
— Двеста хиляди лири за „Окото на Шива“! — отчетливо произнесе той, сякаш вкусваше от сладостта на всяка дума. — Други предложения?
Докато обявяваше, агентът огледа за последен път залата. Фабрикантът се мръщеше в безсилен гняв, червеното лице на сър Хъмфри застрашително ставаше още по-червено, а младият граф се опитваше да демонстрира безразличие.
Вече се виждаше краят — без съмнение чудесен край.
— Двеста и петдесет хиляди! — сподавеният вик проехтя така диво, сякаш не беше издаден от човешко същество.
Пърди широко отвори очи и за миг онемя от изненада. Не можеше да повярва, че сър Хъмфри се е решил на тази отчаяна стъпка. Бавно се обърна към Ръксли, чиито бели ръце се бяха вкопчили в облегалката на стола.
Агентът въпросително повдигна вежди.
Принцът на търговците се намръщи и, обезумял от ярост, поклати отрицателно глава. Секунди по-късно каза нещо на кочияша си, който бързо излезе от залата.
Двеста и петдесет хиляди!
„Мога да се оттегля още утре! — ликуваше Пърди. — Не, за Бога, мога да се пенсионирам още тази вечер!“
Усети полъха на студен въздух, който идваше някъде откъм гърба му. Явно този небрежен прислужник пак беше забравил да затвори прозореца в канцеларията му? Както и да е, това вече нямаше никакво значение. Пърди повече никога нямаше да стъпи там.
Тъкмо вдигаше чукчето да обяви крайната цена, когато в залата влетя мъж, загърнат с наметало.
— Mar ja sale6! Смърт на всички предатели! „Окото на Шива“ никога няма да попадне в нечестиви ръце! Никога! — извика мъжът и отметна пелерината си. Под ней носеше индийска туника. — Смърт на всички, които са дошли тук тази вечер!