За миг затвори очи. Гърдите му се изпълниха с острия аромат на изсушени чаени листа. Пред себе си видя не декоративните палми-джуджета, а тучни чаени гори, стигащи чак до безоблачния лазурен хоризонт.
Господи, как му липсваше всичко това! Как мразеше тази мъртва неприветлива страна, студените безлични мъже и алчните безсърдечни жени!
Трябваше да си тръгне оттук още тази вечер!
Но раджата бързо пропъди тази мисъл от себе си. Това, разбира се, беше невъзможно. Трябваше да уреди доста формалности, свързани с рубина. Освен това искаше да направи някои неотложни покупки. Не, не беше дошъл в Лондон, за да се върне, без да е свършил работата си.
„Нея ли очакваш? Смяташ, че ще промени решението си? Ако е така, ти си пълен глупак.“
Раджата се намръщи и отвори очи. Потисна отвращението си и огледа салона. Усети прикованите върху него десетки погледи, които го гледаха с открито недоволство.
Вената на слепоочието му запулсира. Прииска му се някой да го предизвика. Един хубав пердах щеше да го разтовари от непосилното напрежение.
Не, нищо не бе в състояние да намали горчивия привкус в устата му или болката от тягостните спомени.
Но лицето му остана непроменено, без да покаже нито една от налегналите го тежки размисли. Гордостта и навикът си казваха думата.
Стоеше надменно изправен, без да трепне — като мишена за завистливите погледи. Странно, но неодобрението на мъжете не се споделяше от присъстващите в салона жени. Зяпнали от възхищение, жените за удоволствие изяждаха с очи прекрасното тяло на индиеца.
По някакъв начин те му напомняха за настръхнали кобри, готови хищно да се стрелнат върху жертвата си.
Колко лесно чуждоземното му облекло привличаше вниманието на жените, цинично си помисли раджата. Тази неконтролирана алчност, която срещна в Лондон, не преставаше да го учудва.
Но това в никакъв случай не бе неприятна изненада за него. Той беше мъж, научен умело да предизвиква и да получава плътска наслада. Според раджата такава наслада беше естествена функция на човешкото тяло и нервната система. И както във всичко останало, той и тук се стараеше да поддържа най-добрата възможна форма.
Не суетата го подтикваше да се грижи толкова старателно за прекрасното си физическо състояние. Бързите рефлекси и силното тяло бяха единствените неща, благодарение на които беше останал жив сред джунглата. За щастие, изобретателната любовна игра беше отлично средство за поддържане на хармония между тялото и духа.
Спомни си ученическите години, когато Учителят обясняваше, че божията благодат ще възнагради пълноценното единение между мъжа и жената. Раджата леко се усмихна, когато видя как една пищна блондинка с дантелени чорапи и съвсем оскъдно облекло ловко си пробива път към него.
Ако Учителят беше прав, тази вечер той щеше да бъде възнаграден с огромната божия благодат.
Усмихна се още по-широко при спомена на някои от любовните техники, на които го бе научил стария Шиваджи. Да, той наистина се бе оказал усърден ученик в усвояването на уроците на ката, на чувствената наслада.
Усмивката замръзна върху лицето му, когато се огледа наоколо и видя колко безлична и изкуствена е цялата тази атмосфера в сравнение с розовия павилион, украсен с гипсови орнаменти на брега на Ганг, пълен със засмени полуголи красавици.
Изведнъж раджата замръзна на мястото си. Видя сър Джон Хъмфри, който гледаше към него с нескрита омраза. Бившият губернатор наведе лицето си, с избили по него червени петна, към партньорката си в рокля от пурпурен сатен, украсена с пера, и й прошепна нещо на ухото.
Жената се разсмя, а устните на сър Хъмфри се изкривиха в студена злобна гримаса.
Но този, към когото беше насочен неговия присмех, не показа с нищо, че го е забелязал.
Сър Хъмфри мразеше всички индийци. В Индия това беше публична тайна. Беше привърженик и радетел на суровия ред. А в същото време бе оставил районите си да изгорят от сушата. Хората и добитъкът гладуваха, докато той продължаваше да ги облага с непосилни данъци.
Скоро след това слонската трева изчезна и леопардите избягаха навътре в джунглата.
За щастие, Големият бунт бе обхванал и Индия и сега сър Хъмфри имаше вече основателна причина да мрази индийците.
Болести, убийства и омраза — това бе дал Хъмфри на Индия. И за тези заслуги бе удостоен с баронска титла.
Раджата се намръщи. Гнусеше се само от вида му.
Англичанинът настръхна сякаш прочел мислите му. Очите му блестяха, изпълнени с омраза. Наведе си и отново прошепна нещо на сладострастната си партньорка. Тя избухна в гръмогласен смях. Жената, която седеше в съседство с тях, повтори остроумията на Хъмфри на мъжа до себе си и той силно се изкикоти.