Когато обаче очите му срещнаха погледа на раджата, цялата му веселост моментално се изпари.
Индиецът разсеяно си помисли дали да не извади острия си като бръснач khanjar8 и да даде урок на тези английски варвари как да си държат езиците зад зъбите, а ако откажеха да възприемат, щяха да загубят и езиците, и зъбите си.
Да, това сигурно щеше да бъде безкрайно интересно.
Всъщност, приятелят на сър Хъмфри бе започнал очебийно обилно да се поти.
Раджата се усмихна. Тази гледка му харесваше. Страшно му харесваше.
Тъкмо си мислеше как да си достави още по-голямо удоволствие, когато чу зад гърба си тихите стъпки на Синх.
Телохранителят бързо прошепна няколко думи с угрижено лице. Усмивката моментално изчезна от устните на раджата. Случило се беше това, от което най-много се страхуваше. Синх бе изгубил жената. Но това не беше всичко. Имаше и по-лошо, ако думите на телохранителя бяха истина…
Пропъди кошмарните мисли от главата си. Тази вечер беше определена за удоволствия или да отприщи гнева си, от което може би щеше да получи двойно по-голяма наслада.
Стисна юмруци и тъкмо се готвеше да запокити едната от декоративните палми по главата на сър Хъмфри, когато от витото стълбище долетя женски глас.
Елегантна, както винаги, с бляскави червеникави къдрици Хелена слизаше в салона.
— Колко мило от ваша страна да ни удостоите с присъствието си, Ваше Величество!
Кехлибарените й очи моментално забелязаха напрежението в залата и настръхналите двама мъже — раджата и англичанина срещу него.
— Ако бях уведомена предварително за намерението ви да ни посетите, щях да организирам един по-сърдечен прием — тя нарочно провлачваше думите, придавайки им нюанс на лека обида.
А вътрешно кипеше от гняв. По дяволите, за малко да закъснее! Не можеше ли проклетият й персонал да се справи с нещата поне веднъж както трябва? За всичко ли трябваше тя сама да се грижи?
Но царствената червенокоса жена умело прикри раздразнението си. Клиентите й бяха богати и влиятелни мъже, които добре заплащаха, за да бъдат утешавани, ухажвани и обожавани. И вместо да се намръщи, както й се искаше, тя си наложи да се усмихне, спусна се надолу по стълбата и докосна ръката на раджата с отрупаните си със скъпоценни камъни пръсти.
Устните й леко се свиха, когато усети напрегнатите до скъсване мускули на раджата. Господи, той щеше да се пръсне от ярост! Забеляза как пъхна другата си ръка в джоба.
Салонът притихна и застина в очакване какво ще се случи.
Очите на раджата изгаряха с погледа си лицето на сър Хъмфри.
„Няма да му позволя да го направи“, помисли си Хелена. Внезапно тя направи дълбок поклон срещу индиеца:
— Моля за извинение, че лично не ви посрещнах, Ваше Величество. Беше крайно нелюбезно от моя страна.
Изчака реакцията му със сведен поглед, здраво стиснала мускулестата му ръка.
През цялото това време Хелена се молеше раджата да пусне смъртоносния khanjar, който винаги носеше със себе си. Ако това не станеше, тя само за няколко минути щеше да загуби всичко, за което беше работила години наред.
Индиецът не помръдна от мястото си. Очите му не се откъсваха от ухиленото лице на сър Хъмфри.
— Трябва ли да моля за милост? — прошепна Хелена толкова тихо, че никой освен него не я чу. — Ако наистина го желаете, ще ви помоля за милост. Прекрасно знаете това.
Раджата се намръщи и сякаш изведнъж дойде на себе си. Лицето му бавно възвърна предишния си безстрастен израз. Хелена тихо въздъхна, като почувства как мускулите му под пръстите й се отпуснаха.
— Проявявате прекалена любезност към един чужденец, мадам — накрая каза той, а дълбокият му плътен глас отекна в притихналия салон. — Страхувам се, че в случая невежливият бях аз.
Сведе поглед към пламналото й лице.
Значи тя беше забелязала опасността. Може би така беше по-добре. Ако не се беше появила, този проклетник отдавна щеше да бъде мъртъв.
Но раджата още не беше достатъчно спокоен, за да се оттегли. Кехлибарените му очи проблеснаха, без да изпускат Хъмфри.
— Сигурно още дълго ще трябва да уча английските ви обичаи, моя скъпа Хелена, но никога не съм предполагал, че и тук ще срещна същите мръсни псета, каквито съм виждал в Индия.
— Как си позволяваш?! — пламна баронетът и тромаво се изправи на крака. — Ще си платиш за това, Бога ми! Ще те извикам на дуел, ако си джентълмен, разбира се, но такава измет като теб е много далече от това.