Пребледнялата партньорка на сър Хъмфри се опита да го дръпне назад, но той грубо я отблъсна.
— Ще направиш на Англия голямо добро, ако се изметеш оттук, свиня такава! Наистина това на нищо не прилича. Човек не може да си покаже носа навън, без да налети на някой проклет варварин. — Лицето на сър Хъмфри беше станало като къс месо, оставено дълго време на слънце.
— Достатъчно, сър Хъмфри! — с блеснали очи Хелена застана между двамата мъже. — Сигурно сте пийнали малко повече шампанско, сър. Най-добре ще бъде Зара да ви заведе горе и да разсее лошото ви настроение. Малко преди да дойдете, Зара сподели с мен колко сте й липсвали, нали така, скъпа?
Жената енергично закима и повлече Хъмфри към стълбата, която се намираше зад редицата декоративни палми.
Без да бие на очи, Хелена побърза също да отведе индиеца.
Изкачиха се по голямата мраморна стълба, без да промълвят нито дума помежду си и спряха пред един от апартаментите на втория етаж. Хелена отвори вратата и за миг ги заслепи светлината на газови лампи, поставени върху огледални масички. Пред очите им блеснаха кристални полилеи и позлатени рамки на еротични гравюри.
Стаята беше толкова пищно обзаведена, както и собственичката. Но обстановката създаваше атмосфера на нещо агресивно и натрапчиво, което много се харесваше на клиентите.
На другите — да, но не и на този мъж — най-странният от посетителите й.
Веднага щом затвори вратата Хелена се нахвърли върху раджата:
— Да не си полудял?
— Недей, скъпа — раздразнено отвърна индусът, — не и тази вечер. — Изведнъж гласът му прозвуча съвсем различно, и това бе съвсем естествено, защото той заговори на чист английски, без всякакъв акцент, като истински англичанин. — За Бога, стига си ме поучавала. Искам да пийна нещо.
— Искаш ли чай?
Той вдигна вежди:
— От този, с който черпиш гостите си ли? Не, благодаря, не искам такава помия.
Очите на Хелена гневно светнаха.
— Моля да ме извините, Ваше Величество, но току-що свършихме Драгън Уел, Падре Сушонг и всичките ви там превъзнасяни сортове. Всички можем да се правим на познавачи. Моите клиенти нямат нищо против чая, който им предлагам.
Събеседникът й се разсмя.
— Така си и мислех, но уискито ти е хубаво и ще свърши отлична работа, Хелена. Не се засягай от дребните ми капризи.
— Няма — сопнато отвърна съдържателката, — не се безпокой!
Очите на раджата лъснаха като полиран обсидиан, когато извади от шкафа от розово дърво бутилка уиски и щедро си сипа от нея. Изпи чашата на един дъх и си наля още. Чак тогава тайнствените му проницателни очи се обърнаха към Хелена.
— Ти не искаш ли?
Тя обидено стисна устни и поклати отрицателно глава.
Раджата сви рамене.
— Хъмфри е голям късметлия, че още има език в устата си.
— Ти също. Какво беше намислил?
Той пресуши чашата си вместо отговор.
Хелена едва прикриваше раздразнението си.
— Не мога да те разбера. Първо, наемаш апартамент в дома ми и искаш да запазиш анонимността си, а после вършиш глупости, така че всички да разберат кой си.
— И почти бяха успели, скъпа моя. И аз съм ти безкрайно задължен, че се намеси навреме. — Той отново напълни чашата си и я изпи без много колебание. — Нещо ми става тази вечер. — Очите му се втренчиха в огъня в камината. — Сякаш е пред очите ми. Усещам горещината и зловещата му сила така, сякаш все още се намира в джоба ми. Това е проклятие. Най-адското проклятие, което тегне над света.
Събеседничката му нетърпеливо го прекъсна:
— Наистина, понякога си мисля, че си живял прекалено дълго в Изтока. Не можеш да предположиш колко си се променил!
— Така ли си мислиш? — с насмешка попита раджата. — Аз пък смятам, че не съм живял там достатъчно дълго.
Без да отмества поглед от танцуващите пламъци в камината, той откопча сапфирената игла, свали тюрбана си и го остави на масата. Огромният смарагд на пръстена му хвърляше ярки отблясъци при всяко движение, докато той размотаваше гъвкавия сатен.
Изпод пурпурната коприна се показа гъстата му черна коса. Миг по-късно извезаната със скъпоценни камъни туника и бродираният пояс лежаха захвърлени на земята.
На светлината на огъня тялото му блестеше като разтопен бронз. Беше стройно и мускулесто. Кожата бе матова, но не толкова тъмна, колкото махагоновия цвят на лицето му.
Постави дългите си пръсти на кръста, после нетърпеливо събу широките си копринени шалвари. И тогава остана съвсем гол. Гърдите му бяха покрити с гъсти меки косми, а дългите му здрави бедра отразяваха светлината на огъня.