Целият този маскарад беше много досаден, но крайно наложителен, ако се имаха предвид странните проблеми, възникнали през последната година в Уиндхевън. Изчезваха тамилски работници, ставаха необясними инциденти. Постоянно се губеха глави добитък, неоправдано намаляваха хранителните припаси.
Най-лошо от всичко обаче беше загубата на новата чаена реколта.
Неприятностите направо се застъпваха една с друга. Само за последната година умряха десет работника. Пейгън имаше предчувствието, че всички тези инциденти съвсем не са случайни.
Вдъхна дълбоко въздуха, все така загледан в далечните светлини на закотвените кораби. За стотен път пожела да се е върнал в Уиндхевън и дробовете му да се пълнят с наситения аромат на млади чаени листа, а не с противната миризма на пушек, която се носеше над това шумно чудовище, наречено Лондон.
Леко почукване на вратата го върна към действителността. С присвити очи той бързо приближи до нея и зачака.
Гърлен глас отвън ниско произнесе една дума. Пейгън отвори и хвърли въпросителен поглед към високия сикх в коридора. Той се поклони и после каза:
— Наредихте ми да дойда след час, господарю.
— Разкажи ми какво се случи. Този път с подробности.
— Тя е много умна memsab, Тигър. Различих следите й в снега на две пресечки от мястото, където я бяхме оставили. Тя много внимателно ги е заличавала. Изгубих ги отново близо до една кръчма, недалеч от голямата река. Memsab сигурно е наближавала целта си и ставала все по-отчаяна — сикхът се поклони. — Нека аз, недостойният, понеса наказание за това, че не изпълних заповедта на господаря.
По мрачното лице на Пейгън се изписа разочарование.
По дяволите! Как е успяла да избяга на Синх?
— Предаде ли й бележката ми? — попита той на хинди.
— Не успях. Казахте ми да изчакам да достигне целта си и чак тогава да я заговоря. Тогава дойде някакъв мъж и те започнаха да се карат. После тя му се подчини, той я грабна и я вкара в една карета.
След всяка следваща дума на Синх лицето на Пейгън ставаше все по-сурово.
— Не успя ли да ги проследиш?
— Успях да стигна до реката, но после ги изгубих в снега. Искам да получа заслужено наказание.
Пейгън едва сподави въздишката си.
— Мисля, че достатъчно си наказан с ходенето бос по снега, приятелю.
Телохранителят се намръщи.
— Ужасно беше, господарю. — Той рязко развърза тюрбана си и извади от него парче черен воал. Подаде го на виконта.
Пейгън дълго го гледа замислено. По стиснатите му челюсти играеха мускули.
Воалът бе съхранил аромата й.
Ухание на зюмбюли. Меко, сладостно, омайващо.
Пръстите му силно стиснаха плата. Неудържимо изпита несъзнателно желание да го допре до бузата си и да потъне в главозамайващия му мирис.
Телохранителят безшумно се отдръпна в коридора.
Пейгън затвори вратата и се приближи до камината. Дълго остана загледан в пламъците, стискайки в ръката си парчето воал.
Ефирният, нежен аромат изпълваше дробовете му. Беше толкова английски. Толкова различен от наситените ухания на Изтока. Нейният аромат. „Meri jaan“…
Желанието преряза слабините му подобно на ураганния вятър kachchan, който изпепелява всичко по пътя си, малко преди да започнат югозападните мусони.
Забрави я, каза си Пейгън и смачка парчето плат, което го караше да мисли, че тази жена е различна от останалите.
Да, тя безспорно беше много умна. Воалът бе предизвикателството, което го амбицираше да разбули тайната на истинското й лице.
Ароматът й също го бе заблудил. Бе толкова чист и невинен. Сякаш нямаше нищо общо с нея. Все пак Синх бе казал, че тя се е съгласила да влезе в каретата.
Кой е бил мръсникът? Любовник? Клиент!
Пейгън изстена и стисна ефирния плат в юмрука си. Да върви по дяволите! Той бе повярвал на твърдението й, че я преследват. Бе се вживял в ролята си на благороден рицар.
Сега му бе неприятно дори да си спомня колко много желаеше тази роля.
Не бе подозирал, че в душата му е останало някакво рицарско благородство. Тази жена го бе предизвикала. Сега той се чувстваше уязвим, защото я желаеше, а нея я нямаше и той се чувстваше длъжен да я намери.
Може би тя беше част от плановете на Ръксли.
Сега поне знаеше истината. Синх никога не би го излъгал. Телохранителят му я бе видял да се кара с някакъв мъж. Вероятно стар познайник.
Нали я е грабнал в прегръдките си.
Кой е бил той? Ревнив съпруг или страстен любовник?
Имаше ли някакво значение? Нали тя се е съгласила и му е позволила да я качи в каретата, без да окаже съпротива.