— Спи си — рече Вихър, дръпна възглавницата и Вихра се пренесе да спи на пода.
В леглото остана само онова, за което тя предупреди, че го няма — пакетът от захарта. Празен.
— А бучките? — надвеси се над сестра си Вихър. Тя изхърка няколко пъти, за да му покаже колко дълбоко е заспала.
— Къде са бучките? — раздруса я за рамото Вихър.
Въпреки непробудния си сън, нашата Вихра се учуди за какви бучки става дума.
— Такива едни бели. — Вихър посочи за сравнение чаршафа. — Направени от захар. — Вихър нямаше какво да посочи за сравнение и кресна в ухото й: — Захар на бучки, не си ли яла? Не била яла.
— Е, щом не си яла, продължавай да спиш! — притисна я към възглавницата Вихър. — Спи и сънувай как някой, когото си ограбила, те налага по врата!
ВТОРА ГЛАВА
Часовниците какво? — цъкат си. Времето какво? — тече си. Децата какво? — растат си. А възрастните ето какво: майчето препуска след Вихра с кърпа в ръка да трие точките, появяващи се непрекъснато и на най-невероятни места; татко постоянно притичва до кабинета да проверява дали вратата е заключена, защото все му се счува, че Вихър шумоли вътре с листовете на новата му дисертация. Но най-тежко е на бабчето. През деня тя хем наглежда децата, хем час по час дава сведения по телефона.
В 9 часа сутринта:
— Вихра нарисува петдесет точки на пердето — докладва на майчето и протяга слушалката към Вихра, за да се чуе как тя се заканва:
— И още петдесет ще нарисувам!
В 10 часа:
— Вихър свърши дебелата тетрадка, дето му я подари да записва изобретенията си, нашари тапетите и сега се е заел с плочките в банята — докладва на татко и протяга слушалката към Вихър, за да се чуе как той забранява:
— Никой няма да се къпе! Ще ми измиете чертежите!
В 11 часа:
— Вихър направи робот. Кибер I. Кики му вика… — И в слушалката се чува възхитеният (очевидно от робота) глас на Вихър:
— Гледай ти какъв живак се извъди! Още не съм му завил-дозавил последната гайка и хукна — гони го Вихър с масльонка в ръка. — Чакай да ти туря малко гресчица да не ти скърцат лагерите в лактите и коленете!
В 12 часа:
— Вихър и Вихра се скараха и не щат да обядват. Тя — докато роботът не напусне апартамента, той — докато сестра му не се извини на Кики, задето го нарекла „глупава ютия“. Само Кики яде — включил се е в контакта и зарежда батериите си.
В 1 часа следобед:
— Един от двама ви веднага да се върне, иначе аз си отивам!… Не, не от къщи — от този свят ще си отида!
Въпреки че майчето й напомня къде е валерианът, в 2 часа все пак се връща да поеме дежурството. В 4 часа я хваща мигрената, защото Вихър обявява за съмнителни законите на физиката, и татко идва да я смени.
— Не че се съмнявам — оправдаваше се пред сестра си Вихър, — законите съществуват обективно, независимо от моите съмнения. Но са ги формулирали хора — такива като теб и мен — и може да са сгрешили…
Той записа на лист законите, за да не изтърве някой, и хвана Вихра за краката. Въртя я около себе си, додето тя се развика, че всичката й кръв отишла в главата. Тогава Вихър я пусна и тя, плъзгайки се по паркета, спря чак в кухнята. В ъгъла между хладилника и печката.
— Защото вратите бяха отворени и антрето е без чупка — обясни Вихър, щом сълзите на сестра му секнаха. После застана пред огледалото, направи си прическа на професор, отличен с Нобелова награда, и отметна в списъка: верни са и двата закона — за центробежната сила и за инерцията.
Сега вече можеше да влезе в банята. Заедно с Вихра.
В началото тя не знаеше какво точно се иска от нея, но когато брат й напълни ваната и крещейки „еврика“, се бухна във водата, проумя. Изпищя сърцераздирателно „еврика“ и, бух, след него.
Проверката на закона продължи, докато изплисканата вода заля кухнята и бабчето дотича. Полусуха. Изгледаше съвсем сносно за човек, прегазил река, дълбока до кръста.
— Къде е Еврика? — надникна във ваната тя. — Забранявам да каните в банята непознати момичета, които не живеят в нашия блок! — разпореди се тя. — И занапред се къпете без Еврика, без дрехи и със сапун — посъветва ги тя.
Бабчето даде и други полезни съвети, но за жалост те нямаха нищо общо със закона на Архимед.
Вихър и Вихра се преоблякоха и дойде ред на закона за земното притегляне.
Вихра пак се навря в банята, понеже по откъслечни реплики на брат си подразбра, че щял да си хареса нещо от покъщнината (Вихра улови одобрителния му поглед върху себе си) и да го хвърли от терасата. За да видел накъде ще полети — нагоре или надолу.