— Вярваш ли си на приказките?
— Такова ни е времето — въздъхна Ал Хим и въздишката му каза вместо него, че по онова време са вярвали във всякакви дивотии. — Но ще дойде друго време — усмихна се Ал Хим и усмивката му обеща вместо него, че ще помогне на другото време да дойде по-скоро.
Когато Ал беше малък, баща му го заведе в гората да му покаже как се секат дърва. Ал мигновено схвана основното: брадвата трябва да се държи откъм дръжката, а дървото да се сече откъм корените и с това първият урок свърши. Баща му го остави да си играе с едно фазаново перце, което намери на земята.
Изведнъж се разлаяха кучета, чу се тропот на копита и на поляната се изсипа цялата свита на барон фон Криг начело с барона.
— Какво държиш? — втрещи се баронът, видял фазановото перце в ръцете на Ал, и слезе от коня. — Туй перо е от мой фазан! — позна го баронът и яхна коня. — И от моя фазан е останало само едно перо?! — ужаси се баронът, слезе от коня и със страшен глас попита Ал откога ходи на лов в неговите гори. Може би вече десет години бракониерствува тук и трепе фазаните му?
— Що думаш, господарю! Доведох го в гората да го уча да сече дърва за теб, господарю — стъписа се бащата. — А детето наскоро проходи — обясни бащата. — Нали виждате, мили хора, че детето наскоро е проходило?
Милите хора, сиреч свитата на барон фон Криг, се възмутиха. Как тоя лъжлив селянин си позволява да твърди, че детето не е на десет години, щом баронът е казал, че е на десет?
— Набийте го! — заповяда баронът. — Няма той да ме учи на колко години е детето му! — Гласът на барона предупреждаваше, че не ще търпи никакви възражения.
Проснаха бащата на земята и камшиците заплющяха.
Ал естествено не понесе това, вкопчи се в ръката на барона и да не беше ръкавицата, сигурно щеше да му отхапе пръста.
Първата заповед на барона, след като се качи и слезе три пъти от коня си, бе да пребият Ал на място. А втората бе да не го пребиват на място. Размисли, че момчето все пак е негов селянин и струва пари (кой ще купи пребит на място селянин!). Ако го продаде на граф Бонвиван, острозъбото кученце сигурно ще го издебне, когато е без ръкавица, и ще му отхапе пръста. Даже два. Даже три… Колкото повече мислеше по тоя въпрос баронът, толкова повече растеше броят на отхапаните графски пръсти., А баронът можеше да брои до дванайсет!
Той се изсмя с особения си къс смях „ха“ и Ал беше продаден на граф Бонвиван.
Графът се зарадва на покупката, защото веднага забеляза, че селянчето е умно, но когато Ал му се озъби един ден, схвана коварния план на барона.
— Не, не, не! — разписка се графът. — Не си давам пръстчето!
И на свой ред продаде Ал на манастира. Абат Крос се боеше от умни селяни и по закон божи ги обявяваше за вещици, но този път се поколеба. Защо да не впрегне ума на Ал за своите си работи? Изпрати го в подземието да помага на стария монах.
При все че беше стар, монахът имаше конкретна задача, която трябваше да реши. И беше съвсем делови.
— Днес — посочи той врящия на огъня казан — ще получим злато, а утре еликсира на безсмъртието. Ако между другото в казана се сгъсти сребро, ще го считаме за странично явление и няма да му обръщаме внимание. Ясно ли е?
Младият Ал Хим отвърна, че не му е ясно. Наоколо той не виждаше стъкленици с какъвто и да е еликсир, нито пък чували с каквото и да е злато. Може би ги раздават на хората, усъмни се той, или тези съкровища начаса ги изпращат на папата, не се усъмни той и попита:
— През ден ли получаваш по един казан злато?
— От петдесет години очаквам да се получи и все не се получава…
— Аха — кимна Ал Хим. — И се надяваш днес аз да бъда причината за първия казан злато?
Не се надявал, но сънувал сън. Пророчески. Сънят предсказвал, че първото злато ще се получи тъкмо днес. Само че в казана трябвало да се пусне зъб от жива пепелянка. Рецептата го изисквала.
Туй то!
Ал Хим нямаше богат опит в лова на пепелянки, обаче се справи успешно. Затрудни се малко с ваденето на зъба — едва не плати с живота си. Просто пепелянката, подла гадина, нехаеше за рецептата и не се съгласяваше хем да е жива, хем да й изтръгват зъбите.
Както и да е, но при изпълнението на заклинанието (то се състоеше от тичане насам-натам със затворени очи и мрънкаме на непонятни думи), Ал Хим насмалко не падна в казана. И добре че не падна, защото сварен надали щеше да узнае, че по тази рецепта злато не се получава.
В продължение на десет години той и учителят му всеки ден забъркваха в казана жабешки кожи, немити свински копита, стари и млади костенурки, дъждовна вода, събирана в гледжосани и в негледжосани гърнета. И други такива.