— Ще се къпя със сапун — обади се иззад вратата тя, пусна водата и учудено я загледа как шурти.
След час хавлията се зачуди защо неокъпаната Вихра се увива тъй грижливо с нея.
Вихра излезе от банята доволна като мишка, изобретила капан за котки, и с ужас откри, че капанът не е проработил — Вихър охраняваше вратата.
— Чакам те. Хайде!
Вихра се огледа безпомощно.
— Чакаш ме значи…
Вихра потърси изход.
— Защо не прилъжеш онова желязо — Кики? Него и да го хвърлиш от терасата, все толкоз!
Вихра предвиди всичко. Дори му направи комплимент.
— И да се разглоби тоя глупав робот, пак ще го сглобиш. Нали си майстор-тенекеджия…
— Кики още не е готов, зарежда си батериите — отърва изобретението си Вихър. — Аз те викам за свидетел — ядоса се Вихър. — Законът за земното притегляне се проверява само с ябълки! — излезе от кожата си Вихър, че трябва да затъва в подробности от времето на Нютон.
Експериментът започна.
Ябълките си знаеха, че са отредени за десерт, но когато полетяха от балкона, прозряха великото си предназначение: да докажат една истина. В името на истината първите няколко загинаха на тротоара, ала другите имаха по-весела съдба. Пустата допреди малко улица изведнъж се напълни с деца, които се надпреварваха да ги ловят. Децата изскачаха от вратите, от прозорците, спускаха се по водосточните тръби, а едно момче изпълзя (както се стори на Вихра) направо изпод паважа и улови най-едрата ябълка.
— Ти продължавай да експериментираш — заръча тя на Вихър и под предлог, че е любопитна да разбере откъде децата са научили закона за земното притегляне, изтича при тях.
А на вечеря демонстрира неочаквано внимание към брат си. Нещо като загриженост. Заяви на всеослушание, че Вихър й се вижда доста блед — вероятно му липсват витамини — и насила му натика десерта си. Три ябълки.
Нашият Вихър не оцени жеста на сестра си. Държеше под око хладилника. Хладилникът дори се почувствува неудобно: нима заради десетте лимонади в камерата му трябва да го гледат с подозрение? Какво толкова е станало?
Стана голяма олелия. Капачките на лимонадите изхвърчаха почти едновременно с неописуем трясък и издъниха вратичката на хладилника.
Първа писна майчето, че върху блока е паднал метеор и е огънал телевизионната антена.
Бабчето се развика, че има земетресение. Епицентърът му бил в мазето. Под шишетата с доматен сос. Чула как се счупили.
— Къде са очилата ми? — щураше се из апартамента тя, обвинявайки всички подред, че пак са й скрили очилата. Без очила не можела да намери децата и да ги изведе, преди да се е срутил блокът.
Единствен татко запази присъствие на духа и макар лампите да светеха, предположи, че бушоните са гръмнали. Отви ги да провери и вече на тъмно Вихър набра кураж да признае какво се е случило.
— Край на съмненията! При замръзване водата се разширява — завърши той и предупреди бабчето: — Не слагай шишета с лимонада в камерата на хладилника, защото ако гръмнат посред нощ, могат да уплашат някого…
Думите на Вихър успокоиха донякъде майчето. Значи метеорът не е огънал телевизионната антена. Пипнешком (събори само кристалната ваза), тя се добра до телевизора, включи го и седна да гледа. Добре че татко в това време зави бушоните, иначе щеше да се получи страшно недоразумение.
Екранът светна, мярна се опънат лък и стрелата литна. Един мъж се хвана за гърдите и рухна ничком. Нещо като убит.
— Ай че точна стрелба! — писна възторжено Вихра. В гласа й личеше желание да се любува на още точни стрелби. — Хайде пак!
— Хайде! — хвана я за ръката Вихър и я замъкна в другата стая.
Дали винаги носеше игла в джоба си, или случайно му бе попаднала, Вихра не беше сигурна. Но че той без всякакво състрадание я убоде нарочно по пръста, не се усъмни нито за миг. Твърде осезателно беше.
— Ай! — проплака тя. Гласът й молеше да не я боде повече. — Боли!
— Нека! — Излизайки, Вихър рязко се обърна и така връхлетя, че Вихра приклекна, за да я прескочи. Нали затова се е засилил? Той обаче не я прескочи, а се разкрещя, че всичките й пръсти да убоде — и на ръцете, и на краката — пак ще е малко! Защото и тогава едва ли щяла да се сети, че стрелата е сто пъти по-дебела от игла и значи болката от нея е сто пъти по-голяма. А да те улучи граната е направо ужасно. Пък да те гази танк — свръх. Въобще войната не я показвали по филмите, за да се цвили възторжено: „Ай, хайде пак!“ и други такива.
Когато се върнаха в хола, филмът беше свършил и дежурният синоптик с радостта на запален скиор прогнозираше обилни снеговалежи.
Утрото наистина беше бяло. От снега, от веселото настроение на Вихра, че ще има пързалка, и от киселото мляко, което бабчето отиде да купи за закуска. Всичко се белееше.