Отговорът й хвърли толкова светлина, колкото слънцето при пълно затъмнение. Ала беше искрен.
— Глупаци-и! — развика се Вихра, въртейки бързо глава по посока на всички бункери, за да им покаже, че всички са глупаци. — Глупаци-и! — продължи да вика Вихра. — Кой ви позволява да унищожавате храна, когато хората гладуват!
Екна задружен кикот, а после електронните мозъци дадоха някои пояснения. Всеки поотделно.
Първи електронен мозък (безстрастно):
— Бункерите са специални складове за експедитивно разваляне на големи количества хранителни продукти, а ние следим това да става в срок.
Втори електронен мозък (възторжено):
— По-бързо ли се разваля храната тук, по-бързо се покачва цената й на пазара!
Трети електронен мозък (с патос):
— Мъни, Мъни, само Мъни! Тук всичко е частна собственост на мисис Мъни! Частната собственост е свещена и неприкосновена!
Четвърти електронен мозък се загрижи дали Вихър и Вихра са гладни и им предложи да влязат в универсалната преса на мисис Мъни: механизация, автоматизация, перпетуум-мобилизация — миг — и ги пресуват заедно с парче старо желязо; миг — и ги превръщат в две симпатични роботчета; миг — и ги доставят в заводите на мисис Мъни да работят на машините на мисис Мъни и така се избавят завинаги от глада…
— Абе аз ще те избавя тебе! — закани му се Вихър. — Като хвана отвертката, на гайки и на пружинки ще ми станеш! — закани се и Вихра.
— Купувайте само от магазините на мисис Мъни! — настоя Седми електронен мозък, вероятно рекламният агент. — Културно обслужване, елегантна опаковка, отлично качество на стоката!
— Гласувайте само за мисис Мъни! — издекламира друг. — Мисис Мъни ще изпълни докрай желанията ви! Мисис Мъни ще бъде за вас майка, баща, втора братовчедка. Или целия ви род. По избор!
— Обработвате ли ги, обработвате ли ги? — обади се Тринайсети електронен мозък.
— Обработваме ги! — докладваха в един глас електронните мозъци. — Да се спазват законите! — избоботи Тринайсети. — Първи закон: който попадне тук, се подлага на психическа, физическа и морална обработка!
— Браво на първи закон! — изръкопляскаха мозъците.
— Втори закон — продължи Тринайсети: — никой няма право да мисли! Мисис Мъни мисли вместо вас! По политически съображения!
— Браво на втори закон! — изръкопляскаха мозъците.
— Трети закон: никой няма право — правото е на мисис Мъни!
— Аз тия ваши закони — подхванаха заедно Вихър и Вихра. — Ние първи ще гласуваме против тия ваши закони! — довършиха заедно Вихър и Вихра.
— Унищожете ги! — изпадна в бяс Тринайсети. — Те са врагове!
— Стоп! — изгърмя гласът на Главния електронен мозък. — Търся компания за Шуши! Дайте ги насам!
И преди Вихър и Вихра да кажат дума, преди да направят крачка към летящата чиния, от пластмасата се подадоха механични ръце с дълги като велосипедни спици пръсти, сграбчиха ги и ги помъкнаха нанякъде.
— Момчето превърнете в маймунка, момичето ще бъде негова придружителка! — нареди Главният електронен мозък.
Вихър насмалко да попита не може ли той да бъде придружителката, а Вихра маймунката, но реши, че не е кавалерско. Още повече, че не го превръщаха в истинска маймунка, а го маскираха: боядисаха в подходящ цвят ръцете и лицето му, подпряха с нещо ушите му, та се удължиха и щръкнаха настрани доста внушително. Подадоха му и огледало.
— Чудесно! — не се позна Вихър. — Съвсем съм си аз. Каква ще бъде задачата ми? Да развличам детето на мисис Мъни?
Електронните мозъци отговориха едновременно и в шумотевицата Вихър едва успя да разбере, че мисис Мъни няма дете, а маймунка. Казва се Шуши. Поразително умна. Мисис Мъни просто я обожава. Мисис Мъни обича животните. Мисис Мъни е добра. Мисис Мъни въобще. И така нататък до „Мъни, Мъни, само Мъни!“, изпято хорово, но извънредно фалшиво, ако речеше да си даде мнението музикант.
— Е, та? Аз какво съм виновен, че Шуши е поразително умна! — Вихър беше готов да се възмути, ала електронните мозъци го посъветваха даже да не се готви, ами да играе с все сила ролята си на говореща маймунка. Непременно! Това щяло да се отрази благоприятно на собственото му здраве и на здравето на придружителката му. Щяло да му осигури храна. А какво друго му трябвало освен здраве и храна?
— Много работи ми трябват! — отвърна Вихър и прошепна на сестра си: — Да вървим при тая Шуши, просто нямаме изход засега, но щом се наобядваме, ще ми видят опашката!
Опасявайки се, че електронните мозъци могат да схванат тайния смисъл на шепота му, нашата Вихра сметна за нужно и тя да каже нещо за опашките. Да замаже положението.