Последваха още подигравки от страна на Вихър за разликата между точките на Шуши и точките на Вихра. Вихра не рисувала само жълти точки, а се съобразявала с настроението си, нали?
Последваха възражения от страна на Вихра. Точките вече не били смисълът на живота й. Тя вече не рисувала точки.
— Вече — отдъхна си Вихър, — вече!
А не биваше да си отдъхва облекчено, защото мисис Мъни влезе, видя точките на стената и едва не примря. В края на краищата не примря, а извика министъра на фините изкуства. Новия.
Новият министър беше къде-къде по-фин от предишния. Нито веднъж не каза „но“. Направо взе да се търкаля по пода, за да разгледа по-отблизо точките на Шуши.
— Това е връх на изобразителното изкуство. Неземно! Космическо изкуство! Галактическо!…
Той го назова и с още прилагателни, съвсем непознати, изобретени изглежда от възторга му. От възторг няколко пъти припада. Между припадъците ридаеше:
— Цялата стена с шедьовъра на Шуши ще пренесем в Художествената галерия. Нека светът се учи на истинско изкуство!
— Да се учи! — отпрати го мисис Мъни. — Да аплодира Шуши и да я обсипва с цветя!
— И майка й, и майка й! — обеща Вихър. Извади орхидеите от сребърната ваза и ги хвърли към мисис Мъни, вече убеден в подражателския талант на Шуши.
Ами да!
Шуши бръкна във вазата с две ръце и не намерила нищо подобно на орхидеи, бе готова да се разплаче. Все пак животинчето излезе съобразително: запокити вазата по мисис Мъни и тя спаси главата си благодарение на пъргавината, с която залегна зад един фотьойл. Възторгът й обаче не намаля. Откри у Шуши друг талант (тук беше царството на талантите на Шуши!) и без да напуска укритието си, позвъни в министерството на отбраната. Министърът на отбраната чакаше на телефона и попита коя държава да нападнат. Готов бил. Въоръжен бил до зъби.
— Ела светкавично!
Той долетя с реактивен самолет и Шуши насмалко не разби и неговата глава, само че с по-голяма ваза. Но министърът на отбраната също бе пъргав и също залегна. Зад едно канапе.
— Имаш ли думи? — обади се мисис Мъни иззад фотьойла.
Канапето нямаше думи. Освен:
— Талант! Каква енергия, каква точност!
— Представяш ли си да му дадеш снайперска пушка! — насърчи го фотьойлът.
— Не — насърчи се канапето, — ще го въоръжим по-добре.
— Оръдие ли?
— Повече!
— Хеликоптер?
— Повече!
— Бомбардировач?
— Повече!
— Ракета с ядрен заряд?
— Повече, повече, мисис Мъни! — скрибуцаше канапето. — Ще въоръжим Шуши с една такава бомбичка, такава бомбичка…
— Каква бомбичка? — заскрибуца и фотьойлът.
— Такава една безобидна, бих казал, човеколюбива бомбичка, защото не се взривява, не унищожава села, градове, заводи, съоръжения. Не вдига шум, просто изсмуква въздуха и нашите врагове — без въздух. Ха-ха! Смук — и ги няма нашите врагове!
— Значи — смук! — и край! Великолепно — одобри фотьойлът. — Действувай!
Министърът отиде да действува, а мисис Мъни изпадна в едно от любимите си състояния — нещо като полусън, полумечта. Съвсем като дон Есклависта и абат Крос. Но за разлика от тях не виждаше гробници и манастири, а бомбичка. Което всъщност не беше кой знае каква разлика. (Ако се вземе пред вид, че и мисис Мъни искаше да стане господарка на света.)
Ще даде бомбичката на Шуши и ще я прати в Африка.
Смук-смук! — и няма африканци. Африка остава за мисис Мъни.
После Азия.
Смук-смук!
Европа.
Смук-смук!
И тука.
Смук-смук!
В целия свят ще останат само мисис Мъни и Шуши. За да започне нов живот на планетата.
Шушизация. Нещо като свръхцивилизация!
А когато Шуши я избере за президент, ще настъпи нова ера в политиката.
Мисисмънизация. Нещо като свръхдемокрация!
Един президент и един поданик с бомбичка.
Смук-смук!
И тананикайки си „смук-смук“, мисис Мъни излезе от едната врата, а през другите двайсет и три се изниза самочувствието й. Толкова беше пораснало!
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Следобед телевизорът се примири с мисълта, че няма да го спрат до вечерта. Дори през нощта няма да си отдъхне: така удобно се настани пред него Шуши.
Вихър и Вихра, щат не щат, й правеха компания.
На екрана гангстери и полицаи се преследваха с бронирани коли, влакове, подводници, стреляха с пистолети, шмайзери, картечници, замерваха се с джобни атомни бомби. И други такива.