— Идиотщина някаква! — намръщи се Бил и се поинтересува: — Защо се занимаваш с идиотщини?
Нищо и никакъв въпрос, но в интонацията му напираше желание за кавга.
— Това е оръжието според вашия чертеж.
— Тъй ли? — не повярва Бил. — А какво е онова, дето стърчи като дръжка на лопата?
От усуканото обяснение на техника излезе, че стърчащото било цевта. Съвсем според чертежа.
— Не ми харесва — призна Бил. — Махни я! — заповяда Бил. — Пистолетът трябва да бъде елегантен — поучи го Бил. — Сложи му три цеви!
Когато пистолетът беше готов, го изпробваха. От трите цеви излитаха куршуми, малко по-къси от неподострени моливи. Шум обаче не се вдигаше: никелираните заглушители, приличащи на мотоциклетни ауспуси, отлично си вършеха работата — пистолетът стреляше тихо, сякаш някой, увит в два юргана, чукаше на добре смазана пишеща машина.
Бил огледа внимателно пистолета, застана отстрани и каза, че за съжаление оптическият мерник не е достатъчно изискан за страничния наблюдател. И обясни защо.
— Аз съм малко късоглед.
Той се изхили на шегата си (ако 16 диоптъра е малко късогледство!) и остави техника да си блъска главата.
Сега пистолетът придоби свръхестествен вид: вместо оптически мерник беше монтиран мощен телескоп, с чиято помощ можеха да се различат следи от човешки крак по лунната повърхност. Бил обаче успя да види на двайсет метра телеграфен стълб и се зарадва.
— Хи-хи, телеграфен стълб! Твърдя! Дали по някаква причина не се е подобрило зрението ми? — вторачи се той в оръжейния техник, който, разбира се, не беше там, накъдето гледаше Бил, а зад гърба му.
— Подобрило се е! — изсумтя техникът, надявайки се най-после да се отърве от идиотската поръчка.
Но клиентът беше капризен.
— Аз обичам удоволствията — сподели между другото Бил.
— Всеки ги обича — въздъхна техникът.
— Но аз през всички сезони. Дали през зимата няма да ми е студено на ръката?
В дръжката на пистолета беше сложен електрически нагревател и зимата вече не заплашваше ръката на Бил.
— А през лятото? — поинтересува се той.
— Какво през лятото? Тая година не се очаква лято! — Уплашен от перспективата да вкара хладилник в дръжката на пистолета, техникът готов да изтрие лятото от списъка на сезоните.
— Няма ли да ми е топло на ръката? — поясни Бил, който след дълго размишление си науми, че ако тая година мине без лято, догодина може би ще се появят две лета. Нещо като компенсация.
Оръжейният техник усети, че нервите му се разтреперват, но се овладя.
— Не, няма да е топло на ръката ви. Освен ако не забравите да изключите електрическия нагревател.
— Всеки идиот ще се досети — каза Бил. — Аз имам пред вид слънцето.
Техникът отговори, че това надхвърля възможностите му. Просто нямало как да постави на пистолета бутон, с който да гаси слънцето.
— Всеки идиот ще се досети! — повтори Бил. — Имам пред вид чадърче. Съвсем мъничко, на сини цветенца. Представяш ли си? През лятото, щрак, и над пистолета се разперва чадърче на сини цветенца. Хем ще ми пази сянка, хем ще ми създава настроение. С настроение, знаеш, по-инак е…
Оръжейният техник плю и се зае с чадърчето на сини цветенца.
А когато чадърчето взе да прави щрак над пистолета, придобил вече напълно фантастична форма, Бил спомена, че обича да гледа телевизия и няма ли как да се монтира портативно апаратче с едно такова мъничко екранче, за предпочитане цветно, та хем да стреля, хем да гледа гангстерски филми.
Техникът кротко отговори, че и той имал пред вид точно цветен телевизор. Цяла нощ не мигнал, за да обсъжда този въпрос. Радвал се, че мислят еднакво. Имал даже идея да вгради в пистолета вана за двама — да си сапунисват гърбовете. И игрище за бейзбол заедно със съблекалните и тоалетните, та Бил хем да стреля, хем другото…
Въпреки кроткия тон, техникът така трепереше от нерви, че приличаше на електромонтьор, който вместо с отвертка е бръкнал с пръст в контакта.
Бил грабна пистолета и изхвърча навън с твърдото убеждение, че най-неуравновесените и нервни личности в света са оръжейните техници.
После влезе в един бар и стреля в тавана.
Независимо от това изнесоха два трупа, но за пръв път не посрещнаха Бил с упреци, че загрозява нацията. Никой не се изхили и не подметка: „Хе, каква муцуна има тоя идиот!“
Напротив! Чу се страхопочитателен шепот:
— О, какъв пистолет има господинът!
Ето как притежанието на някои предмети променя лицето. До неузнаваемост. И го заобикаля със страхопочитание.
Наоколо масите бяха свободни, обаче Бил се насочи към заетата от трима наперени типове с карирани ризи. Беше краят на юли и той реши, че в края на юли кариралите ризи го дразнят.