Сложи пистолета на мадата и процеди през зъби.
— Тук ще седи Бил Снайпера!
Тримата услужливо му предложиха стол. Бил седна и се прозя.
— Бил Снайпера ще си пие уискито сам.
Карираните ризи профъфлиха, че приседнали колкото да му запазят мястото и сега вече можели да си тръгват, нали? И така бързо скочиха, че столовете останаха на гърбовете им.
Бил не ги удостои с отговор.
По този начин той се мъкнеше от бар на бар.
Чакаше.
За него и пистолета му плъзнаха невероятни слухове. Стигна се дотам, че му приписваха всички политически убийства, извършени през последните два века, свързваха името му с покушенията върху двамата бивши президенти, с десетина преврата на континента и на близките острови, та дори със самоубийствата на частни лица. Наистина самоубийствата не прикачваха на Бил, а на прословутия му пистолет. Уж го давал под наем. На приятели, разбира се…
А като се стигна дотам, най-сетне се случи онова, което Бил очакваше. При него седна някакъв едър мъж, глътна бяла таблетка и тихо заговори.
Оттук нататък животът на Бил потече като в гангстерски филм.
Акцията за отвличането на Шуши беше важна за бандата на Теди Таблетката. Надяваха се да вземат един милион долара откуп.
Но трябваше да побързат.
— Шефе, маймуната и бавачката са в куфара — докладва Бил. — Да изчезваме, докато не са ни усетили!
Теди Таблетката надникна в плана на къщата и посочи вратата вдясно.
— Джони, отвори тази врата. Ще се измъкнем оттук. Струва ми се по-безопасно.
— Лесна работа — отвърна Джони. (Джони Шперца, третият член на бандата, който се отличаваше от Теди и Бил главно по ръкавиците. Носеше ги винаги. Дори се къпел с тях, казваха.)
Съшият Джони увери шефа, че ключалката е проста, види се, правена от невръстно дете, да няма грижа за нея. По-добре да хвърли едно око на зелените масички за игра на карти — не са ли направо произведение на изкуството?
Джони Шперца въздишаше възхитено. На такава масичка да поиграе, пък ако ще да умре после!
— Ще ти се случи непременно, ако се помотаеш още с вратата! — изръмжа Тели. — Всеки момент може да ни изненада някой!
Все едно че го повика.
Свирукайки си весело с уста, довтаса длъгнест лакей и видял гангстерите, се закова на място, но от страх продължи да свири.
— Бил, запуши му свирката! — заповяда Теди.
Бил вдигна тристволния пистолет и откри невъобразим огън. За няколко секунди на полилеите не остана здрава лампа, огледалата напуснаха местата си и се скупчиха на пода, превърнати на стъклен пясък, а стените бяха перфорирани надлъж и шир сякаш тегелирани на шевна машина с най-ситния бод.
Е?
Лакеят стоеше невредим и от ужас свиреше задушевно като флейта.
Този път Бил се прицели внимателно и планът в лявата ръка на Теди се разлетя на конфети.
Шефът не се разтревожи: планът вече не му трябваше, знаеше го наизуст; само прояви загриженост да не би при подобна стрелба Бил да се самоубие или, не дай боже, да се нарани. Бил отговори, че място за безпокойство няма. Полагал всички усилия да избегне злополуките. Нека глътне глътка уиски и ръката му ще престане да трепери, а флейтистът ще млъкне.
— Гарантирам!
Усетил, че още малко ще се радва на вниманието на гангстерите, лакеят се реши на мъжествена постъпка. Събра воля, напрегна мускули и припадна. По телевизията беше гледал, че и по припаднали стрелят, но по-рядко.
Като напук влезе друг лакей. Много симпатичен и много съобразителен. Тутакси сложи пръст на устните си — шът!
— Господа — прошепна той, — аз също съм господин. Нито съм ви виждал, нито съм си подавал носа тук. Желая ви успех!
Събу си обувките и излезе на пръсти.
По дяволите!
Изглежда лакеите на мисис Мъни не можеха да изпият следобедното си кафе, ако не минат през тази зала!
Нахълта трети. Имаше такова плоско лице, сякаш беше правнук на Сплескания нос. Не беше симпатичен. По-скоро плешив и с вродено любопитство, прекрачващо границата на нахалството.
— Какво има вътре? — спусна се към куфара той, като че ли беше митничар и не се съмняваше в правото си да провери съдържанието му. Настъпи неловко мълчание. Бил се бавеше с телескопа.
— Е, какво има в куфара? — настоя лакеят.
Теди разбра, че Бил няма да се оправи скоро с телескопа и взе инициативата в свои ръце: блъсна лакея да коленичи и заповяда:
— Кажи лека й пръст!
— Лека й пръст!… На кого?
Цяла минута Теди чака изстрелът на Бил да му спести отговора, но изглежда и Бил чакаше да чуе кой е напуснал безвременно тоя свят.