— Как вестникът…
— Бензинът свършва — прекъсна го Бил.
И макар да беше свенлив, не се сдържа и се поздрави на ум, че така ловко е отклонил неприятния въпрос.
Теди забрави за вестника и се вторачи в бензиномера.
— Вярно — констатира той. — Защо така? — учуди се той. — Бях напълнил резервоара — не проумяваше той.
Диалогът в купето на форда достави голямо удоволствие на Вихър в багажника.
— Чуваш ли? Вече има ефект от моите мъки.
— А на мен ми мирише на бензин — оплака се Вихра. — Задушавам се.
Вихър въздъхна и занарежда, че човешката природа била неблагодарна. Той пръстите си изкълчил, докато пробие резервоара с някакво тъпо шило, та да изтече бензинът. Защо ли? За да ги настигне полицията и да ги освободи от гангстерите. А Вихра за какво се тревожела през всичкото време! Да не се задуши! Сякаш това било най-важното в момента! Как не я било срам! И други такива приказки наприказва.
— Ех! — Вихър изпухтя, та чак багажникът зазвъня.
— Маймуната нещо пухти — ослуша се Теди. — Внимавайте — струва цяло милионче!
Спряха, преместиха Вихър и Вихра в купето и продължиха.
— Е? Кой усука вестника… — започна Теди и Бил побърза да го предупреди, че бензинът свършва. Я им стигне до втория завой, я не.
Бензиностанцията се случи след първия завой.
— Резервоарът догоре! — заповяда Бил на притичалото момиче в син комбинезон, а като дойде ред да плаща, се изхили. — Парите ще получиш като продадем маймуната! Хи-хи!
Момичето дори не се разплака. Беше свикнало да го мамят и само пресметна на ум колко ще й удържат от заплатата в края на седмицата.
Минаха километър-два. До една усамотена горичка Теди слезе от колата.
— Бил, ела да те питам нещо!
— В горичката ли?
— В горичката.
— На сянка?
— На сянка.
— Питай, шефе! — изпъна се пред него Бил.
— Какво каза на момичето от бензиностанцията?
— Какво й казах? — не си спомни Бил.
Теди го плесна по врата и Бил си спомни първата половина от репликата: казал й да напълни резервоара догоре. Теди го плесна още веднъж и паметта му се възстанови напълно.
— Обещах да й платим за бензина като продадем маймуната. Хи-хи! — Бил хихикаше, но по смръщеното лице на шефа личеше, че той не схваща комичността на ситуацията и поясни: — Ние няма да й платим и след като приберем парите за маймуната, в това е смешното, хи-хи!
И сметнал разговора за приключен, се върна в колата. Но отново чу:
— Бил, ела да те питам нещо!
Пак ли? За същото ли ще го бие? Бил тръгна към Теди като по люлеещо се въже. Всъщност се колебаеше.
— Не може ли Джони да дойде? — опита да се измъкне той. — Джони сигурно е чул какво друго съм казал на момичето…
— Ела!
Нещо в погледа на Теди подсказваше, че няма да прояви особена грижа за здравето на Бил. Точно така. Би го дълго. В три рунда.
През първия рунд Бил получаваше ъперкъти в слънчевото сплитане и обяснения защо точно там.
— Защото каза за маймуната… Защото ни издаде… Защото от глупост нанесе удар в слънчевото сплитане на бандата!…
През втория рунд Бил яде бой по главата, понеже според Теди глупостта му в най-голяма доза била съсредоточена там.
— Загряваш ли какво ще стане сега? (Ляво кроше в челюстта.) Момичето ще съобщи в полицията! (Десен прав в носа.) Всичките ни отличителни белези ще изреди! (Два бързи удара в бузата и окото, така че отличителните белези на Бил се промениха.) Сега ще организират хайка! (Дясно кроше.)
Дясното кроше улучи въздуха. Бил съобразително се просна на земята и взе да брои до девет — уж нокаут. Дано умилостиви шефа.
Къде ти! Теди обяви, че започва третия рунд и ще го бие пак по главата, защото е извършил и друга глупост. Като докарал полицията по петите им, защо поне не сменил контролните номера на колата?
Бил повярва, че шефът ще го бие пак по главата и я закри с две ръце, с което откри свободен достъп до останалите части на тялото си. Теди го рита, където свърна, докато му дожаля за обувките. За своите.
После Бил смени контролните номера на колата и потеглиха.
Теди веднага започна:
— Интересно, как ме удуши вестникът, а?
Бил сръга с лакът Джони този път той да си поговори с шефа. На него му стигало толкова. Джони се напъна и заприлича на далекопровод, на който кабелът се е скъсал някъде, ама не се знае къде. Нищо не му дойде на ум освен веднъж казаното и той го повтори:
— Бензинът свършва, шефе!
Без тъпи шеги, беше готов да се скара Теди, но погледът му застина на бензиномера. Той пое дълбоко въздух и закрещя. Така бе крещял под форда, когато веднъж крикът отскочи и колелото затисна палеца на десния му крак. С големия мазол.