— Крадла! Нехранимайка! Иде ми да се върна, да я накарам да напълни резервоара догоре и да го изпие! Два резервоара да изпие! Със сламка!
Теди беше уверен, че момичето от бензиностанцията е предусетило, че няма да му платят дори след продажбата на маймуната и ги е надхитрило.
На следващата бензиностанция лично присъствува на зареждането и осведоми Джони и Бил:
— Преля.
— Кое преля?
— Препълних резервоара, та като попитам за вестника, да не ме баламосвате, че бензинът свършва!
Десет минути пътуваха в обещаващо мълчание. Джони и Бил бяха така напрегнати и наелектризирани, че да минеше буреносен облак над тях, гръм щеше да ги удари. Очакваха разпитът да започне всеки момент.
И моментът не се забави.
— А сега ми разкажете как вие двамата помогнахте на вестника да ме обеси!
Лицата на двамата радостно светнаха и те в дует изцвилиха:
— Бензинът свърши!
Теди бавно постави една таблетка на езика си, посмука я малко и се извърна към Вихър. Тонът му беше подозрително тих и благ.
— Кажи ми, Шуши, ти виждала ли си по-големи маймуни от тия двамата?
Нашият Вихър поклати отрицателно глава.
— Не си виждала и аз ти се заклевам, че няма да ги виждаш повече!
Задните врати се отваряха автоматично и за Теди не представляваше никаква трудност да изрита Джони и Бил. Клетите, дори не оказаха съпротива, просто не допускаха, че шефът ще се раздели с тях, без да научи как са го обесили с вестника.
— Вече няма кой да ме будалка с бензина — рече Теди, гледайки в огледалото муцунката на Шуши, изразяваща всичко освен желание да го будалка.
И въпреки това, тъкмо тя му каза:
— Бензинът свърши.
— До капка! — прибави Вихра.
Когато задните врати се отвориха и затвориха за втори път и Теди остана сам в колата, беше абсолютно сигурен, че до края на живота си няма да чуе досадното „Бензинът свърши!“. Макар че това му струваше цял милион. И веднага се убеди, че човек не може никога да бъде абсолютно сигурен. Дори когато е платил цял милион.
Четири гласа запяха хорово в ушите му:
— Бензинът свърши! Бензинът свърши! Бензинът свърши! Бензинът свърши!
Това го изкара от релси. В съзнанието му се мярна нелепата мисъл, че е проговорила задната седалка. Обърна се с явното намерение да й каже всичко, което мисли за говорещите задни седалки, и видя четиримата изхвърлени, наобиколили колата.
Бил се хилеше:
— Колата отдавна стои на място. Затуй не се ударих като ме изхвърли. Боли само, където ме рита…
А Джони вадеше връзки с ключове и шперцове от своите джобове и ги мушкаше по джобовете на Теди.
— Хайде, после ще гледаш като втрещен! Двама полицаи са по петите ни!
Полицаите спряха на десетина километра да обсъдят положението.
— Няма какво да обсъждаме — каза единият и зареди пистолета си. — Да се маскираме, докато не са ни забелязали.
Той говореше особено, след всяка дума поемаше въздух с подсвирване, което му придаваше особен авторитет.
След малко над тях закръжи някаква птичка и зацвърча удивено. Много храсти бе виждала, но като тия двата — никога! Въпреки силния вятър, клоните им не помръдваха сякаш някой ги държеше. Тя кацна на единия, разгледа го и прехвръкна на другия. Никаква разлика — и двата храста зареждаха пистолетите си.
Отлетя, миг преди храстите да я застрелят, за да не ги издаде.
Тогава по-високият храст каза, че са сбъркали. Онова, сивото на пътя, не е гангстерският форд, а бабунка. Иначе защо не бяга, когато се приближават двама полицаи? Въоръжени!
— Ние нали не се приближаваме? — пошушна по-зеленият храст.
— Но можем, а той стои неподвижно!
— Ами ако му е свършил бензинът?
Спориха, докато се убедиха взаимно, че на гангстерските коли бензинът изобщо не свършва. Значи е бабунка. И без да се размаскират, смело поеха напред.
Бил ги посрещна с думите:
— Бензинът свърши.
Гъстите храсти си размениха погледи, които може би означаваха: „Казвах ли ти, че няма нищо страшно: щом са свършили бензина, значи не са гангстери!“
И мигом станаха много наперени.
По-зеленият храст уведоми Бил, че те не са подвижна бензиностанция, а по-високият го попита дали е ял скоро бой.
— Вие пък откъде знаете? — учуди се Бил и побутна Тели. Нещо като укор, задето го е пердашил пред чужди хора.
Тели глътна една таблетка и направи невинна физиономия.
— Ама защо налитате на бой? — попита той. — Ние сме трима братя, тръгнали на гости на милата си лелка. Какво лошо има?
Полицаите не можаха на минутата да определят кое е лошото и заразглеждаха колата.