Поначало Вихра прие Кики на нож. Не че грабна кухненския нож да го плаши, но още щом го зърна, прояви открито своята антипатия. Нещо като неприязън.
Обиколи го от всички страни, помириса го и се намуси.
— Не понасям миризмата на бензин!
За нея роботът беше чисто и просто автомобил с крака — затова й миришеше на бензин.
— Хайде де! — засегна се Вихър. — Той се движи с батерии, които нощно време зарежда от електрическата мрежа.
— Същинска ютия! — презрително процеди Вихра и почука с пръст по главата на Кики.
— Влезте — откликна тозчас Кики, несъобразил откъде идва звукът.
— Хе! — крякна със задоволство Вихра. — Глупава ютия!
Следобед Вихър се зае да прави автомодел. Кики чевръсто изчисляваше със сметачната линийка всеки детайл и същевременно зубреше телефонния указател. От двете хиляди тома в домашната библиотека единствено него не беше научил наизуст.
— Да, Кики — рече Вихър, — такъв модел ще измайсторим!… — примижа Вихър, че не се разбра дали моделът ще бъде малък и ще се вижда само с присвити очи, или ще бъде дотам бърз, та другите автомодели на състезанието ще му гълтат дима. Кики разбра, че ще му гълтат дима.
— Не забравяйте — Кики говореше изключително на „ви“, много учтив беше. — Не забравяйте — повтори той, — че газовете от ауспуха са отровни. Предлагам да създадем автомодел със слънчеви батерии. Гарантирана дълготрайност — слънцето ще изразходва енергията си след няколко милиарда години.
Идеята за сътворяването на автомодел, който ще му служи безотказно няколко милиарда години, допадна до немай-къде на Вихър и те с Кики помъкнаха цялата си техника на терасата. Слънце там колкото щеш! Терасата обаче беше окупирана. От Вихра. Тя наблюдаваше белите пухкави облачета и настървено ги рисуваше като резедави точки.
— Пак ли ще се занимавате с глупости? — Вихра имаше пред вид техниката. — На тая ютия не й ли изгоря вече реотанът? — Вихра имаше пред вид Кики.
Както обикновено Кики си остана вежлив.
— Здравейте. Добре ли спахте тази нощ?
— Абе аз ще здравея, ама ти ще си здрав, додето грабна големия чук! — сопна се Вихра. — Бабчето тази нощ пак не е спала, защото си тропал като подкована кобила из апартамента!
Вихра бъркаше. Кики можеше да се сравни не с подкована кобила, а с цял ескадрон (също подкован) — що се отнася до шума, който вдигаше при ходене.
Кики любезно цитира обширен пасаж от медицинската енциклопедия, където се доказваше: възрастните хора спят малко независимо дали са сами в апартамента, или с кобила. Независимо дали подкована, или не.
Работата по автомобила бързо напредна и скоро, задействуван от слънчевите батерии, той направи първото си кръгче по терасата. Направи го и спря. Защо така? Нали уж щеше да бъде дълготраен? Автомобилът остана с впечатление, че енергията на слънцето е секнала, понеже са изтекли няколкото милиарда години. А той не е забелязал. Случва се. И не се ядоса. Вихър обаче се ядоса — със слънцето всичко беше наред, но отсрещният блок хвърляше сянка. Лицето му побеля като червена ябълка. Старателно обелена.
— Не бива да се ядосвате — посъветва създателя си Кики. — Това действува отрицателно на нервите — напомни Кики. — Което пречи, трябва да се махне — предложи Кики.
На бърза ръка нахвърлиха три проекта как да бъде преместен отсрещният блок и се завтекоха при съседите да ги предумат.
Съседите излязоха свестни хора. Приеха и трите проекта. Вихър и Кики сновяха по етажите, звъняха по апартаментите и все повече се уверяваха в добрината на съкварталците си.
Засмян, в най-ведро настроение, Вихър позвъни на бай Анто и унесен в мечти, забрави пръста си на бутона.
Бравата щракна и на прага се появиха три неща: пижамата на бай Анто, отзивчивата му усмивка и, разбира се, самият той.
— Добър ден — кимна Вихър, а Кики се осведоми дали съседът е спал добре тази нощ.
— А? За гъби ли? Ей сега…
Не, бай Анто не беше глух, но как да чуе човекът, като Вихър продължаваше да звъни.
— Да видите чертежите! — изкрещя Вихър и понеже едната му ръка бе заета със звънеца, помоли бай Анто да сложи пръста си на бутона. Чак тогава разгърна папките и започна да обяснява.
Край тях мина пощальонът и поздрави. Тъй като Вихър разкриваше замисъла на най-забележителния проект: взривяване на горните етажи с цел да не се мести целият блок, а бай Анто клатеше глава и усърдно натискаше звънеца, на поздрава отговори само Кики. Не пропусна да се осведоми дали пощальонът е спал добре тази нощ.
На връщане, сварил същата сцена, пощальонът изказа предположение, че собственикът на апартамента, на който звънят, вероятно го няма или се къпе в банята. Да не упорствуват. И на него му се случвало да разнася телеграми по домовете, а получателите да ги няма или да се къпят в банята. Човешко е.