Да, всякакви е виждала старата телефонна кабина.
Наскоро дори се обадиха от нея на кмета и предупредиха, че ако не подпише онзи договор (той знаел кой!), да върви да си пише некролога. И наистина след седмица на кабината лепнаха некролог на кмета. По нищо обаче не личеше да го е писал собственоръчно. Някак съвсем непочтително се уточняваше, че главата му била перфорирана със седем кръгли дупки… Затова сега старата телефонна кабина изведнъж усети, че в нея влиза нещо съвсем различно. Тя никога не беше виждала по-самоуверен, по-изпълнен с оптимизъм човек.
Бе дошъл великият миг в живота на Теди Таблетката.
А някога, доста отдавна, той се казваше Теди Намерения. Пък още преди това нямаше никакво име. И той самият беше никакъв — едно червено бебе, повито в мръсна дрипа. Булдогът Теодор го намери в двора на приюта за подхвърлени деца и довлече парцаливия вързоп при директорката. В чест на булдога нарекоха бебето Теди.
Щом Теди порасна около метър и половина заедно със стърчащия право нагоре перчем, го изхвърлиха от приюта.
— Само перчема си да продадеш на някой майстор на четки, пак ще изкараш за хляба — изпроводи го директорката.
Тя имаше нос, който можеше да използува за тапа на шише. Но въпреки този нос, прочете две страници от библията, за да внуши на Теди, че трябва да бъде добър, честен и справедлив. Да не краде, да не убива, а втората си риза да даде на оня, който няма нито една.
Теди попита откъде да вземе втората риза, но директорката вече четеше на друг за същата риза.
Така тръгна по улиците неголемия град. Нагледа се на витрини и огладня.
— Къде ли е майсторът на четки? А? Къде е?
Намери един, който му се присмя и го посъветва да си обира крушите.
Теди беше твърде гладен, за да се вслуша в съвета, но ритниците на майстора го склониха.
Тича, докато се спъна в един сандък. На сандъка пишеше: „Търся работа“, а върху него си клатеше краката този, който търсеше работа. Ребрата му стърчаха като на радиатор за парно отопление.
— Къде тичаш? — полюбопитствува той.
— И аз не знам. Гладен съм.
— Ами тогава сядай до мен и чакай. Все ще ни излезе късметът.
Теди се настани до него и заклати крака.
Наоколо, додето око стигаше, седяха още много и си клатеха краката.
Някакво съмнение се прокрадва у Теди.
— А често ли ви излиза късметът?
Обясниха му, че не на всички и не всеки ден. Случвало се да поработят веднъж в месеца.
Теди се замисли дали ще издържи цял месец гладен. Не издържа и до мръкване и хукна.
Озова се в края на града.
Тук в прави редици бяха подредени хиляди кофи за смет. В тях ровеха дрипльовци. Теди се навря в най-близката кофа и взе да тъпче устата си с две ръце. Сякаш всеки момент можеха да прекъснат обеда му.
Прекъснаха го. Дрипльовците.
— Е? — наобиколиха го те. — От кой квартал си?
— Аз нямам квартал — отвърна Теди. Не знаеше що е „квартал“, но не си спомняше някога да е имал подобно нещо. Никога нищо не бе имал.
— А да си се записвал в нашата организация?
Теди чистосърдечно им довери, че не умее да пише. Последва подигравателно кискане, сякаш дрипльовците бяха завършили по два скъпо платени колежа и вече учеха в трети. Още по-скъпо платен. Кискаха се и го биеха, без да го вадят от кофата.
Свести се от оглушителен грохот. Нещо твърдо, студено и непоносимо вонящо го удряше по главата. Протегна ръце да се ориентира и изтръпна от ужас. Беше затворен в кофа за боклук, която се търкаляше по стръмно нанадолнище. Теди се развика за помощ.
Не след дълго кофата спря и капакът се отвори.
— Гладно ли си, котенце? — надникна вътре един червендалест мъж.
Никога не бяха наричали Теди котенце, но въпреки това той си призна, че е гладен.
— Сега ще му дадем нещо на котенцето и хем ще му мине гладът, хем ще му се просветли мозъчето…
Червендалестият пъхна в устата му бяла таблетка и каза да я смуче. На Теди му се зави свят, но усещането за глад се притъпи.
Сутринта получи още една таблетка и така седмици наред, додето свикна с белите таблетки и започна да иска по две на ден, после по две на час. Точно тогава червендалестият каза:
— Свършиха се, котенце.
— Как така се свършиха? Джобът ти е пълен — засегна се Теди.
— Пълен е, ако имаш пари. Безплатно повече не давам.
— Че откъде да намеря пари?
— Първо си намери тояга.
Теди беше схватливо момче и намирането на дебела тояга не му отне много време. Още по-малко време му отне чакането в един тъмен вход, за да я стовари върху главата на закъснял минувач.